— Нямаме цял шибан ден на разположение! — провикна се някъде извън кадър Мики.
Уейн пое камерата от рамото на Малъри и я обърна към двойката.
— Без повече размотаване, по същество. Мики и Малъри…
Първата минута от интервюто беше отделена, за да може Малъри да нагласи в приличен вид затворническото си облекло и перушината си.
— Малъри Нокс, какво си мислеше по време на това невероятно бягство? — започна „по същество“ Уейн, който очевидно възвръщаше формата си, надушвайки, че се намира пред най-големия журналистически удар в живота си.
— Чудех се колко ли време ще трябва да чакам, преди да останем сами с любимия — каза Малъри. — И се чудех дали ще мога да понеса толкова чакане.
Мики и Малъри се разгукаха като два влюбени гълъба в нетърпеливо очакване на повторното си романтично съединяване. Само че Уейн Гейл на първо време искаше малко отговори.
— Имате ли нещо общо с избухването на бунта?
— Нямаме нищо общо с тоя бунт. Тоя бунт беше просто — как му се вика…
— Съдба — подсказа Мики.
— Съдба — повтори Малъри. — Да пукна, ако сме знаели нещо за някакъв си бунт. Как си мислиш, че е възможно да организираме бунт, когато бяхме пъхнати в шибан изолатор през последната година, Уейн? Не че не ни пука кой к’во говори… Ако толкова искат да се разправя, че ние сме мозъците на цялата работа, нека си разправят. От това няма да си развалим съня или нещо подобно. Но истината е — Малъри се усмихна на любимия си с увереността на жена, чиято вяра в силите, движещи Вселената, току-що е получила неоспоримо потвърждение, — че си беше съдба.
— Съдба, наистина! — обяви тържествено Уейн. — А това е предаването „Американски маниаци“…
Мики щракна с пръсти.
— Айде, айде, побързай.
Но Уейн сега се чувстваше в безопасност с двамата и старата му, нахална като конска муха самоличност излизаше на преден план.
— Още един въпрос, още един въпрос. И така, какво ви предстои?
Малъри прегърна Мики.
— Ами, сега аз и Мики ще я караме спокойно. Може би ще си лежим в някое грамадно легло ден-два. Просто да си се порадваме на компанията. А аз си мислех напоследък за деца. Мисля, че аз и Мики скоро ще я почнем тая работа.
Малъри се изкиска като момиченце, очакващо да получи някакво лакомство, и сложи ръка на рамото на Мики. Той я погали нежно по главата. Само че двама преследвани убийци не можеха да се задържат прекалено дълго време на едно и също място и Мики Нокс все по-натрапчиво го осъзнаваше, а му предстоеше и още работа.
— Трябва да вървим… — каза той.
— Почакайте! — извика Уейн, който не можеше да се примири с неосъществяването на най-златоносния за кариерата му план. — Как възнамерявате да изчезнете точно вие двамата? Та вие сте най-известната двойка в Америка.
— Ами, още в робски времена са имали нещо, което са наричали катакомби…
— Окей, край на интервюто — намеси се Мики, разтревожен, че Малъри може да продължи с разкрития, които да поставят в опасност трудно добитата им свобода.
Образите в обектива подскочиха, защото Уейн наведе камерата.
— Окей, само ме изчакайте да обърна и да се заснема как задавам въпросите. След това ще си посъбера набързо багажа и можем да изчезваме.
Нито един от зрителите не беше подготвен за следващата сцена.
— Добре, добре, ще поразчистим, Уейн. Но ти няма да се блещиш тъпо в камерата и да вършиш простотии — каза Мики и взе карабината си. — Вместо в камерата, ще гледаш към цевите на карабините ни, а ние ще дръпнем спусъците.
Уейн се опита да се засмее.
— Това е шега, нали?
В отговор Мики зареди оръжието си.
— Само почакай една шибана минута, моля ти се — каза Уейн. — Чакай! А аз си мислех, аз почувствах, че през… през цялото това бягство между нас тримата съществуваше някаква връзка. Нещо като да сме комбина и тримата, не е ли така?
— Не е, защото ти си боклук, Уейн — каза Мики. — Ти правеше всичко, за да си вдигнеш рейтинга. Не ти пукаше за нас или за каквото и да било друго, освен за тебе самия. Затова и на никой хич не му пука за тебе. Затова и „от пейзажа отсъстваха хеликоптери“.
Ужасът по лицето на Уейн нарастваше с видима скорост.
— Чакай! Ами индианецът?
— Какво за него?
— Не каза ли, че вече сте свършили с убийствата? Не каза ли, че „любовта побеждава демона“?
— Казах го и така и ще стане — каза Мики, чието търпение вече очевидно беше на изчерпване. — Работата е там, че ти ще бъдеш последната жертва на демона, Уейн.
Известието беше съкрушително за последната жертва и тя се разциври.
— Не, не ме убивай, за Бога.
Сълзите му май попаднаха на мека почва в душата на Мики, защото страшният убиец се наведе и сложи ръка на рамото му.