Выбрать главу

— В случая не става дума за теб, егоманиак такъв. Аз дори може да се каже, че те харесвам. Просто убийството ти е насочено срещу това, което представляваш, и е вид… официално изявление. — После доверително прошепна в ухото му: — Не съм сто процента сигурен какъв е смисълът на това изявление, но…

Уейн, изглежда, помисли, че проявата на близост е доказателство за размекване и отстъпление у Мики, така че отчаяно хукна на зигзаг между дърветата.

— Уейн! — извика Мики подире му, без изобщо да си даде труд да се помръдне. — Уейн!

Журналистът се спря, после се сгърчи, признавайки поражението си.

— Имай малко достойнство — добави Мики.

Уейн се предаде окончателно, но цената беше получаването на последна дума.

— Добре, добре, нека съм паразит — каза той и закрачи право към въоръженото дуо и към предопределеното му от съдбата. — Живеем в жесток свят. С вас са се отнесли лошо. Нищо ново под слънцето. От деня, когато извършихте първото си убийство, нямаше къде да мърдате от нас. Сторихте, което се очакваше от вас. Аз също. Впрегнати сме в една каруца.

Малъри Нокс се заля в смях — не е ясно дали в отговор на новото ниво на духовно израстване на Уейн, или на мисълта, че й предстои със собствената си ръка да го прати във вечността.

Малките зъбчати колелца в отракания малък мозък на Уейн неспирно продължаваха да се въртят. Той реши да направи най-последен опит.

— Помислете. Работата е там, че, стига да поискаме, можем да се превърнем в новите Салманрушдиевци — книги, срещи с почитатели, всичко това — от разстояние. Ще си живеем в жълтата подводница и от време на време ще изплуваме да вземем въздух. Донахю, Опра ли? Ще ни бъдат като малкото братче и сестриче.

Уейн изкушаваше и се пазареше като дърт търговец на сергия в арабски пазар, обаче Мики не проявяваше интерес да купува.

— Хайде да пуснем малко музика, а? — каза той.

— Чакай! Чакай! — изкрещя Уейн. — Не оставят ли Мики и Малъри винаги жив очевидец, за да разказва?

— Така и ще направим — отговори тандемът в един глас. — Твоята камера.

Уейн Монклер Галенович разтвори широко ръце да прегърне Вселената и нададе предсмъртен вик („Ом“), а двамата Нокс го натъпкаха с олово.

Американската публика потресено видя как тялото на Уейн се лепна на дървото зад него и се свлече. В клоните му пееха птици, листата му шумоляха на вятъра, а в последния кадър, преди компанията да изключи директната връзка, Мики Нокс обгърна с ръка булката си и двамата закрачиха към залеза.

— Уейн! Уейн! — закрещя Антония Чавес, чието сърцато усилие да запази самообладание през цялото времетраене на събитието най-сетне премина пределната си точка. — О, Господи!

Скот Мабът не желаеше сгромолясването й да стане факт по националната телевизионна мрежа, след като беше удържала положението чак до деветия вал. Без да пита за ничие разрешение, той пусна предварително направен запис на новините в шест часа — решение, което по-късно му коства мястото. Съдбата не преставаше с ирониите си, защото водещият на новините съобщаваше за изтреблението, настанало на сватбено тържество предишната вечер.

Той отиде до подиума на водещите и прегърна Антония в мълчаливо признание за добре свършената работа. Дотогава никога не беше я възприемал на сериозно като журналистка, никога не беше я смятал за нещо повече от говореща уста с хубави зъби и добре поддържана коса. Тя се отпусна върху рамото му и зарида без глас, докато най-непоносимата част от емоционалния й товар се оттече. Само няколко секунди й трябваха, за да събере неподозираните си резерви от вътрешна сила и да се овладее.

— Как така никой досега не разбра, че си толкова печена? — попита Мабът.

Тя го погледна, сякаш й беше задал глупав въпрос.

— Никой не се поинтересува.

20.

Скъпа Нора,

Ти сигурно не си ме спомняш, но ние се срещнахме на спонсорирания от теб конгрес за „ангелите“. Ти тогава вероятно не знаеше коя съм аз, но след това сигурно си чула за мен, ако имаш телевизор.

Искам да ти пиша само за да ти кажа колко много бях повлияна от сбирката ви и колко много промени тя живота ми. Не искам да ти създавам неприятности или нещо подобно, задето си получила това писмо, и да се притесняваш дали можеш да го покажеш. Виж, аз го изпратих на приятел, който го изпрати на приятел, който го изпрати на приятел (идеята е на Мики) и няма начин да проследят откъде е изпратено. Умничък си ми е той — Мики де, мисля, че има Божа дарба да избягва копоите.

Както и да е, тъй като си нямам нито семейство, нито приятели от времето, когато още растях (ще се учудиш каква е реакцията на хората, когато разберат, че си убила родителите си), исках някой да знае какво ни се случи след бягството и да кажа, че се справяме добре.