Тя отмести ръката му.
— Сещам се за една стара поговорка, Еди. За да продължиш напред, трябва да се върнеш назад.
— Тоя, дето я е измислил, не е тукашен.
Мейс огледа якето на Еди. Левият му край беше провиснал от тежестта на нещо, което лежеше в джоба му, и той напразно се опитваше да го прикрие с лакът.
— Ще ти дам един съвет, приятел — каза тя. — Ако искаш ченгетата да не те спипат с незаконен патлак, трябва да се научиш да ходиш изправен, с отпуснати ръце.
Еди сведе очи към издутия си джоб, после вдигна глава и се ухили.
— На такова място човек трябва да се пази, Мейс.
— Обади ми се, ако научиш нещо.
— Дадено — кимна Еди.
Мейс натисна стартера и насочи машината към вътрешността на квартала, привличайки погледите на хората, седнали на миниатюрните си веранди, надзъртащи през прозорците или събрани на групички по ъглите. Обикновено надничаха от убежищата си само когато любопитството им бе привлечено от поредния вой на сирени.
Тя не предприе обиколката само за да отпразнува свободата си, а по-скоро да покаже на определени хора, че не само е оцеляла в затвора, но и отново се връща на познатата територия, макар и без значка и оръжие, лишена от подкрепата на полицията.
Но чутото от Еди беше обезпокоително. Бет беше продължила разследването на случая дълго след влизането й в затвора, отделяйки за тази задача част от подчинените си, които и бездруго не достигаха. Мейс познаваше лично няколко души в управлението, които биха я атакували за това решение. Сестра й беше направила предостатъчно за нея.
Най-после реши да сложи край на обиколката си и обърна мотоциклета. Един от полицаите пред къщата й махна да спре. Тя натисна спирачките и вдигна визьора на каската си.
— Какво има?
Ченгето беше съвсем младо, с късо подстригана коса. Отдалеч личеше, че е новак.
Притискаш ги, докато клекнат и влязат в релсите.
Това бяха думите на някогашния й инструктор. Ветеран в службата, от онези, които наричаха „бавна композиция“, той гледаше да изкара смяната си максимално пасивно, а после да се прибере у дома цял и невредим. Подобно на повечето ченгета от онова време той не обичаше в патрулката му да има жени, а когато това беше неизбежно, им предлагаше няколко прости правила: не пипай радиостанцията, не искай да шофираш, не се оплаквай, когато се озовеш на някоя от така наречените „сбирки“. Последните се провеждаха най-често на някой паркинг, където се събираха по няколко патрулни коли едновременно. Там ченгетата почиваха, дремеха, слушаха музика или попълваха разни формуляри. Но най-важното правило за нейния инструктор беше кратко и ясно: затваряй си проклетата уста!
Мейс издържа това положение близо месец, след което я „изписаха“ с разрешение да патрулира сама. От този ден нататък използваше сигнала 10–99, който означаваше „полицай на самостоятелно дежурство“.
— Доколкото ми е известно, вие сте сестрата на шефката.
— Така е — кратко отвърна тя. Нямаше никакво желание да се впуска в подробности.
— Били сте в затвора?
— И това е вярно. Имаш ли още лични въпроси, или тези са ти достатъчни?
— Просто съм любопитен — промърмори младежът и отстъпи крачка назад.
— Любопитен си значи — ледено процеди тя. — А мога ли да попитам защо млад жребец като теб си губи времето да охранява някаква бариера? Би трябвало да гониш престъпниците и да ги арестуваш, а после да даваш показания пред съда. Така ще спестиш пари за нов телевизор или за някое бижу за гаджето ти.
— Ясно ми е — кимна младежът. — Ще кажеш ли на шефката две добри думи за мен?
— В това отношение тя няма нужда от помощта ми. Харесва ли ти да си ченге?
— Само докато си намеря някаква по-свястна работа.
Мейс усети стягането на коремните си мускули. Тя би дала всичко, за да си върне синята униформа.
Хлапакът смъкна фуражката си и се ухили, вероятно като прелюдия към някоя глупава свалка.
— Приеми един съвет от мен — ледено процеди тя. — Никога не си махай шапката по време на дежурство!
— Защо? — попита онзи и фуражката замръзна в ръцете му.
— По същата причина, поради която не го правиш, когато гониш престъпник. Ръката ти ще бъде заета с нещо ненужно, което ще ти попречи да извадиш навреме оръжието си, новобранец такъв!
След тези думи Мейс включи на скорост, даде газ и рязко освободи съединителя. Задното колело поднесе и едва не настъпи краката на смаяния полицай, който бързо отскочи назад. В следващия миг мотоциклетът изчезна с рев през отворената врата на гаража.