Извъртя тялото си така, че почти се обърна с главата надолу. Взе ножа и направи опит да пъхне острието му под пластмасовата облицовка, но то се плъзна встрани. Върна се в първоначалното си положение и бавно се огледа. С едната ръка се вкопчи в една от полиците на вратата, опря острието в пода и стъпи върху дръжката. Натисна с цялата си сила, опирайки гръб в стената. Острието се плъзна два пъти поред, после тя усети как върхът му се забива в пластмасата и остава там. Грабна една подвижна полица от вратата и заудря дръжката на ножа. Нямаше място да замахне както трябва, но след няколко удара острието потъна три-четири сантиметра. Тя се изви, стъпи върху дръжката и силно натисна, опирайки гръб в тавана на хладилника, за да има по-добра опора. Ножът бавно проби пода и спря чак когато дръжката стигна до долу.
Мейс отмести крак, стисна дръжката с две ръце и започна да реже. Острието бавно напредваше през твърдата пластмаса. След известно време спря, измъкна ножа и повтори операцията в противоположния край на пода. После си почина малко и сряза пластмасата на още четири места. Когато свърши, прибра ножа в токата на колана и зарита. Гърбът й се притискаше в тавана с такава сила, че прешлените й пропукаха.
Мейс изгуби представа за времето, но в крайна сметка подът поддаде. Пластмасата се разцепи на едно място, после на второ. Мейс натисна с цялата тежест на тялото си. Подът пропадна. Остро като висулка парче лед се заби в бедрото й и тя изохка. Топла кръв закапа във фризера.
Тя се промуши през отвора, като внимаваше да не докосва ръбовете. Кракът й натисна вратичката на фризера и тя се отвори. Продължи, докато главата и раменете й влязоха в камерата. После краката й стъпиха на циментовия под и тя се измъкна.
Остана известно време седнала. Главата и дробовете й пулсираха от усилието, стомахът й се бунтуваше. После бавно се изправи. Краката й се подгъваха. Измъкна скъпоценния нож, зае отбранителна поза и се огледа. Онзи, който я беше пъхнал в хладилника, със сигурност го нямаше наблизо. При шума, който вдигаше, отдавна би дотичал да й види сметката. След като по чудо се измъкна, Мейс не искаше да рискува повече. Кръвта й капеше на пода. Намери някакъв парцал и го пристегна около бедрото си. После откри телефона си между боклуците и набра Рой. Оказа се, че той вече пътува за центъра, разтревожен от отсъствието й.
— До десет минути съм при теб — каза той, след като чу смразяващата история. — Веднага се обади в полицията!
Този път Мейс се подчини. След три минути двама патрулни полицаи изритаха вратата на четвъртия етаж и започнаха да я викат по име. Към тях се присъединиха още трима, а две минути по-късно в помещението влетя и задъханата Бет Пери.
Мейс се хвърли в прегръдката й с насълзени очи. Отново се превърна в дванайсетгодишното момиченце, което иска да се гушне след поредната пакост. Като всяко дете.
— Блокирайте етажа! — разпореди се през рамо Бет.
— Слушам, шефке.
— Претърсете цялата сграда! Един човек да остане тук, на вратата. И извикайте линейка!
Полицаите бързо се пръснаха.
Краката на Мейс омекнаха. Сестра й усети това и я накара да седне на близката дървена каса. После огледа преобърнатия хладилник и стисна ръката й. По лицето й потекоха сълзи.
— По дяволите, Мейс! — прошепна задавено тя.
— Знам, знам… Съжалявам.
— Видя ли кой го направи?
— Не. Всичко стана прекалено бързо.
— Трябва да те закараме в болницата.
— Добре съм, Бет.
— Не си добре. Трябва ти пълен преглед. На главата си имаш цицина с размерите на топка за бейзбол, а десният ти крак е целият в кръв.
— Хубаво, съгласна съм.
— По пътя за болницата ще ми разкажеш точно какво се случи.
Минута по-късно в помещението влетя Рой. Полицаят на вратата го хвана за рамото.
— Мейс! — изкрещя той и направи опит да се отскубне.
— Пуснете го — разпореди се Бет.
Ченгето се подчини. Рой се втурна към Мейс и я прегърна.
— Добре ли си? — задъхано попита той. — Кажи ми, че си добре!
Бет се изправи и отстъпи крачка назад.