— Джейми представляваше много компании и лица, занимаващи се с разнообразна и понякога незаконна дейност — остро отвърна Хамилтън. — Но това не означава, че е бил адвокат на мафията.
— Добре. Но същевременно е бил адвокат по бракоразводни дела в Ню Джърси, нали?
— Даян живееше в Ню Джърси, но работеше в Манхатън — поясни Сприслър.
— Често срещана практика — добави Петрочели.
— И бракоразводните дела на Мелдън ли са били „често срещана практика“?
Хамилтън прочисти гърлото си.
— Не.
— Затова ли ви прехвърли топката?
— С него бяхме работили и преди. Той беше наясно, че специализираме в бракоразводните дела.
— Защо тогава не ви е прехвърлил делото още в самото начало?
— Въпрос на избор на подходящото време — поясни Хамилтън.
— Подходящото време? Някои бракоразводни дела се точат с години. Защо е било нужно да бързате?
— Джейми извади ограничителна заповед срещу Джо Къшман, който е заплашвал Даян. По очевидни причини заповедта трябваше бързо да влезе в действие. С годините опознахме Джо и не вярвам той да е изпълнил заплахите си.
— Но това не обяснява участието на Мелдън. Как се е запознал с Толивър?
— Мисля, че няма никакво значение! — излая Сприслър, която сякаш бе готова да скочи под масата и да захапе прасеца на Мейс.
— Според мен има — спокойно отвърна тя. — Убедена съм, че и ФБР ще е на същото мнение.
— Те бяха приятели — промълви Хамилтън след няколко секунди напрегнато мълчание.
Мейс вдигна вежди.
— Много добри приятели — подчерта Хамилтън.
— Разбирам. А Джо Къшман бил ли е в течение на тяхната връзка?
— Без да потвърждавам или отричам думите ви, които са чисто хипотетични, бих казала „не“.
— Но те все пак не са се събрали — рече Мейс.
— Съпругата на Джейми се разболя от рак на гърдата — каза Петрочели. — Трябва да признаем, че той направи всичко за нея.
— Ние бяхме изненадани, че се премести във Вашингтон и стана федерален прокурор — добави Хамилтън. — Но до известна степен го разбирахме. Очевидно е искал да започне на чисто.
— Бяхме потресени от новината за смъртта му — прошепна Сприслър.
— Както и много други хора — каза Мейс.
След като не получи съществени отговори на допълнителните си въпроси, тя напусна кантората и се върна на гарата. Беше доволна, че най-накрая установи наличието на връзка между Толивър и Мелдън, но не виждаше как това би помогнало на разследването им. Седна да чака влака с неприятното чувство, че отново са на изходна позиция, а времето им изтича.
103
За пръв път от две години насам Рой се появи в С-10. Това беше залата в съдебната палата на окръг Колумбия, където се извършваше първоначалното представяне на делата. Именно в нея щеше да се гледа и делото за предумишлено убийство срещу Капитана. Тя винаги беше претъпкана с народ, тъй като тук се повдигаха обвинения срещу евентуалните извършители на всякакви престъпления — от дребни кражби до убийства. Онези, които не бяха задържани под стража, седяха по скамейките в залата заедно с адвокатите си и чакаха да бъдат извикани. Арестуваните чакаха в отделно помещение.
Рой се смести на една от скамейките и огледа някои от обвиняемите, които неспирно обсъждаха нещо с адвокатите си. На практика С-10 често се превръщаше в място за среща на различни криминални типове, които безцеремонно, едва ли не пред съдията, крояха планове за бъдещи престъпления.
Рой подозираше, че неговото изслушване ще бъде обявено първо поради една-единствена причина. Мона Данфорт влезе в залата само минута преди звънчето да обяви началото на заседанието. Тя беше готова за битката, облечена в тъмносин костюм на „Шанел“, с бяла кърпичка в джобчето на сакото, с обувки на висок ток и перфектно начервени устни. От златистите й къдрици лъхаше на лак за коса.
Съдията дойде минута по-късно. Всички се изправиха. Съдебният пристав обяви делото им. Капитана се появи от една вътрешна врата в компанията на двама полицаи. Той седна на банката на защитата до Рой, а Мона се изправи до прокурорската банка. Съдията й се усмихна, после намести очилата на ръба на носа си и зачете документите. На тази фаза двете страни не бяха представили никакви доказателства. Засега те бяха само надлежно описани в материалите по делото. И всички в полза на Мона.
— Отдавна не съм ви виждал в тази зала, мисис Данфорт — започна съдията.