— Нормално. Без изненади.
— Можеш да се измъкнеш от тук. — Тя посочи коридора вляво от себе си.
— Знам, че е малко странно за теб.
— Кое?
— Технически погледнато, ти би трябвало да си на страната на Мона. Но ако ние докажем тезата си, тя ще загуби. И най-вероятно ще стане за посмешище.
— Продължавай в същия дух, Кингман! — смушка го в ребрата тя. — Имаш всички шансове да ми станеш малко по-симпатичен!
Преди да се отдалечи по коридора, Рой изпита чувството, че успя да улови беглата й усмивка. Излезе навън и тръгна към колата си. Пред нея го чакаше висок младеж.
— Рой Кингман?
— Да?
Младежът пъхна в ръцете му руло с документи.
— Смятайте се за уведомен — обяви той и побърза да изчезне.
Рой свали ластика и ги прелисти.
„Шилинг и Мърдок“ бяха завели дело срещу него.
104
Сам Донъли не изглеждаше особено доволен, докато малката автоколона напускаше Белия дом. Беше генерал-майор от пехотата, заменил военната кариера с място в Конгреса. След години в Комисията по разузнаването към Камарата на представителите бе издигнат до създадения след 11 септември пост директор на националното разузнаване. Беше човек с опит и репутация на отличен администратор.
На седалката срещу него седеше Джарвис Бърнс. Задната част на лимузината беше изолирана от шофьора и бодигарда с дебело стъкло. Двамата се бяха сражавали заедно в блатата на Виетнам, а после всеки беше поел по пътя си. Когато се срещнаха отново, Бърнс, който се ползваше с пълното доверие на Донъли, получи всички права за управлението на една от най-важните свръхсекретни програми за борба с тероризма.
— Трудна среща, а? — подхвърли Бърнс.
— Много.
— Щеше ми се и аз да присъствам на нея.
— От време на време шефът на разузнавателната общност се присеща за нещо и привиква така наречените „големи момчета“. А аз му подхвърлям кокала, защото не мога да си позволя да го превръщам във враг. Директорът на националното разузнаване е пръв сред равни, така да се каже.
— Страхотна структура си имаме, няма що. Повечето държави разполагат с далеч по-ефективни служби.
— Каква ефективност да имаме при толкова много разузнавателни агенции, които се борят за място под слънцето и най-вече за бюджетно финансиране.
— Но резултатите са красноречиви.
— Абсолютно. След единайсети септември на американска земя няма нито една терористична атака. Това означава, че си вършим работата и президентът го разбира. Което е най-важното.
— Гражданите също.
— Е, може би няма да е точно така, ако стане известно какви хора финансираме.
— Една-две торби с риали или динари нямат особено значение — отбеляза Бърнс. — Сигурността на тази страна е сложна работа. Ние разполагаме с парите и каналите за тяхното разпределение, а те не. Но пък имат други неща, които ние нямаме. Всичко е въпрос на обикновена бизнес сделка.
— Или чисто и просто сделка с дявола.
— Който е малкият дявол в сравнение с онзи, срещу който се борим.
— Но как успяваш да им държиш юздите, Джарв? Те непрекъснато се променят. Днес ние плащаме на същите негодници, които само преди година стреляха по нас и ни взривяваха.
— Водим войната със средствата, с които разполагаме. Нямаме алтернатива.
Донъли погледна към прочутите паметници, покрай които минаваха.
— Наистина нямаме, поне засега — мрачно отрони той.
— Всички правим каквото трябва. Ти си политическа фигура, а аз — обикновен работник.
Донъли не изглеждаше доволен от определението.
— Могат да изпратят призовка на всекиго, Джарв — въздъхна той. — Включително и на теб. Никога не го забравяй.
— Извинявай, ако съм създал погрешно впечатление.
— Никой не е незаменим. Включително и ти.
— Не съм и мислил другояче — отвърна Бърнс с равен тон.
— В Югоизточна Азия направихме всичко възможно, за да оцелеем. Аз не се гордея с това, а днес може би си върша работата по различен начин. Но когато нещата опрат до сигурността на страната, нямам абсолютно никакви колебания.
— Ще се справим и с това.
— Дали? Искам да запомниш едно: в моята агенция саможертвите започват от долу на горе. Никога не го забравяй, Джарв. Никога! — Донъли го изгледа продължително и настойчиво, после извърна глава. — Парите са проблем както винаги. Но ако спрем да плащаме на мръсниците, някъде в тази страна със сигурност ще се взриви куфар с ядрена бомба. Целта оправдава средствата. Когато бях в Конгреса, щях да започна разследване срещу всеки директор на агенция, изрекъл тези думи. Но сега аз съм на горещия стол и със сигурност мога да ги оправдая.