Спомни си за дългите колони допълнителни цифри, които двамата с Мейс бяха открили в компютъризираните архиви по време на онази вечеря в къщата за гости на Олтман. Набра името на този клиент и на монитора се появи писмото с инструкциите. Добре помнеше, че сумата за производствените мощности възлизаше на 990 милиона долара, но в писмото на екрана бяха добавени още 25, а датата му отново беше след онази, която фигурираше в неговите архиви. Разписката за съответния трансфер показваше, че в нюйоркската банка на продавача са били преведени 990 милиона долара. Но къде бяха останалите пари? Може би в друга банка? И кой ги беше изпратил? Не вярваше, че клиентът му се е разделил с тази пари просто ей така, от добро сърце.
Отговорът се стовари върху него с такава сила, че той почти подскочи от мястото си.
Класическа схема на двойно счетоводство!
Влизаш във финансовия тунел със законна трансакция от близкоизточна страна, която е извън списъка. Обявяваш реалната цена на сделката, но към нея добавяш пари от друг източник. Законните долари се смесват с незаконните, а след като се влеят в паричните потоци на САЩ, отново се разделят. Парите по сделката отиват към съответния продавач, а останалите — някъде другаде. Никой не можеше да забележи някаква нередност, защото общата сума фигурира в официалното писмо с инструкции. Евентуалната ревизия не би открила нищо, защото фактите по всяка сделка бяха комплицирани, а парите вече бяха потънали в безбрежния океан на електронната търговия. Засичането на отделна сума в него можеше да се сравни с издирването на молекула в атмосферата.
Рой вече разбираше за какво става въпрос. Ловко заобикаляне на Патриотичния закон, въз основа на който се следяха подозрителни трансфери. Допълнителните суми биха могли да идват отвсякъде, включително и от заклетите врагове на САЩ.
Пране на пари от наркодилъри. Оперативни средства на терористи или шпиони.
Някой от ДЛТ със сигурност е замесен, помисли си той, после тръсна глава. Не, невъзможно. Тази фирма само изпълняваше инструкциите на клиентите си. Сред които бе и „Шилинг“. Отново погледна промененото писмо на екрана. Под него стоеше електронният подпис на Даян. Едва ли беше трудно да се сдобиеш с него. Особено ако си някой от ръководството.
Честър Акерман! Човекът, който осигурява най-много работа на фирмата!
Но Акерман едва ли беше инициатор на всичко това. Със сигурност обаче знаеше от кого идват нарежданията. Рой измъкна една флаш памет от джоба си и я включи в слота на компютъра. Прехвърли в нея колкото се може повече архивирани файлове и стана от бюрото. Чу отварянето на входната врата в момента, в който тръгна да излиза.
— Приключих, Кейси — подвикна към антрето той. — Открих къде е проблемът.
Вратата се затръшна и той се вцепени.
Не беше Кейси, а дребна жена с кестенява коса и огромен пистолет, насочен в гърдите му.
106
Мейс нетърпеливо скочи на перона на Юниън Стейшън. Краткото пътуване се беше превърнало в почти целодневно мъчение. Вече се смрачаваше. Тя възнамеряваше да звънне на Рой в момента, в който излезе от гарата. Надяваше се, че е открил нещо във фирмата посредник.
Беше толкова вглъбена в мислите си, че не забеляза мъжа, който я последва към редицата таксита. Не видя и мобилния телефон, който се появи в ръката му за едно бързо обаждане. Усети присъствието му едва когато дулото на пистолета се заби в гърба й.
— Отвориш ли уста, си мъртва! — изръмжа заплашителен глас зад нея.
Тя направи опит да се обърне, но дулото се заби още по-силно в гърба й.
— Гледай право напред!
— Тук е пълно с ченгета — тихо каза тя. — Какво ще стане, ако се развикам?
— Виждаш ли онези хлапета, ей там?
Мейс погледна вляво от себе си, където се бяха струпали деца в училищни униформи, придружавани от две жени.
— Виждам ги.
— А виждаш ли мъжа зад тях?
Мейс го видя. Едър, с гневно лице.
— Аха.
— В джоба си държи граната. Скроиш ли ми някой номер, той ще издърпа щифта, ще я пусне в кошчето за боклук и ще изчезне. Можеш да си представиш какво ще се случи с хлапетата.
— Защо правиш всичко това, по дяволите?
— Затваряй си устата и върви!