— Току-що са извадили тялото на жена — добави миг по-късно той.
— Господи, Бет! — прошепна Бърнс. — Много съжалявам!
— И аз, Джарвис, и аз…
Доловил нещо особено в тона й, той рязко вдигна глава.
— Добре ли си?
Бет се извърна към вратата и извика:
— Влизайте!
На прага се появи Сам Донъли, придружен от петима агенти по сигурността. Зад него широко се усмихваше заместник-директорът на Вашингтонското бюро на ФБР Стив Ланиър.
Бърнс объркано местеше поглед от Бет към шефа си.
— Какво става тук, по дяволите?
— Съжалявам, Джарв, но всичко свърши — тъжно отвърна Донъли.
— Кое е свършило, сър?
— Твоята секретна мисия. ФБР ни помогна да ти заложим този капан. Отдавна подозирах, че зад гърба ми става нещо. За мое огромно съжаление открих, че то се дължи на теб.
— Но…
— Саможертвата, за която ние с теб си говорихме, Джарвис. Сигурността на тази страна винаги е на първо място.
Двамата си размениха продължителни погледи.
— Ще имаш, разбира се, пълната подкрепа на разузнаването, ако се окаже, че грешим — добави Донъли.
— Разбирам, сър. Благодаря ви. Убеден съм, че всичко ще се изясни.
Донъли се обърна към Ланиър.
— Оттук поемаме ние, Стив, защото ФБР няма необходимите правомощия. Благодаря за помощта. Моите хора ще…
Бет направи една крачка към Бърнс и остро попита:
— Наистина ли щеше да го направиш, Джарв?
— Какво да направя?
— Да се нанижеш на шпагата заради Сам?
— Какво? — рязко попита Донъли.
— Спомена саможертва, нали? — обърна се към него тя. — Пълна подкрепа на разузнаването? Оттук поемаме ние? Означава ли това, че никога повече няма да видим Джарв, защото ти ще го изпратиш в Йордания или Ирак, за да върши онова, което е вършил досега?
— Което, разбира се, ти си му наредил да върши — обади се Ланиър.
— Нямам представа за какво говорите! — гневно отсече Донъли.
— На твое място бих си спестил коментарите за пред съда — хладно рече Ланиър и направи знак на хората си.
Миг по-късно белезниците щракнаха на китките на Донъли, Бърнс и техника с цивилния костюм.
— Как смеете?! — извика гневно Донъли.
Ланиър се отпусна на коженото кресло срещу бюрото и извърна глава към Бет.
— Ще довършите ли процедурата, госпожо началник? — уморено попита той. — Защото лично на мен започва да ми се гади.
Бет седна на ръба на бюрото и се обърна към Бърнс.
— Помниш ли, когато ми каза, че знаеш за смъртта на Даян Толивър, Джарвис? А после добави за включената противопожарна аларма и всичко останало?
— Помня — мрачно отвърна Бърнс. — И какво?
— Аз изразих учудването си, а ти обясни, че ако не знаеш какво става в собствения ти град, едва ли можеш да имаш представа за събитията по останалите точки на света.
— Страхувам се, че не следвам мисълта ти.
— Тогава аз приех думите ти, Джарвис. Наистина бях на мнение, че ако във Вашингтон става нещо голямо, ти и Сам ще знаете за него. Останалото беше въпрос на логика. След като и двамата не предприемате нищо, значи вие сте го организирали. Една нощ си направих труда да проследя Хоуп и Райгър до Пентагона. Знаех, че те нямат връзки с армията, но знаех и нещо друго — директорът на националното разузнаване разполага със свой офис там. А когато научихме за връзката между Даян Толивър и Джейми Мелдън и после установихме, че е била убита в петък, не в понеделник, аз си дадох сметка, че става въпрос за нещо повече от безумните действия на някакъв ветеран от Виетнам. Но не разполагах с доказателства. Затова отидох при Стив и двамата изготвихме един малък план, за да се сдобием с доказателства.
— План?
— Да — кимна Бет и посочи към телевизора. — Този план.
— За бога, Бет! — възкликна Донъли. — Нямам представа за какво говориш! Нима искаш да повярвам, че си жертвала сестра си в името на някакъв безумен план?!
— Мейс е добре — обади се Ланиър. — Тя успя да лепне предавател на един от похитителите си, докато са я претърсвали. Благодарение на това специалните части се намесиха навреме. Хеликоптерът откара нея и Кингман в най-близката болница.
Бърнс хвърли нервен поглед към екрана.
— Може би сме получили погрешно съобщение — каза той. — Много се радвам, че тя е добре.
— Стига глупости, Джарв! — отсече Бет. — Ти и Сам направихте всичко възможно, за да я ликвидирате! Но тази вечер станахме свидетели на истински театър. Кадрите на монитора бяха фалшиви. Не бяхте изпратили никакви хеликоптери на терена, нито пък специални отряди. Всичко беше вятър и мъгла.