— Дълбоко грешиш — промърмори Бърнс.
— Не казвай нищо повече, Джарвис! — предупредително се обади Донъли. — Бъди спокоен, нещата ще се оправят.
— Как ли пък не! — не се сдържа Бет.
— Не разполагаш с абсолютно нищо! — изгледа я с омраза Донъли. — Нямаш никакви доказателства! Бъди сигурна, че след като разговарям с президента, ще падат глави!
— Доказателствата не са проблем — небрежно отвърна Бет. — Имаме ги в изобилие.
— Специалните части държат няколкото бандити, които сте докарали в страната специално за мръсната работа — добави Ланиър.
— Нима ще противопоставите думата на някакви „бандити“ срещу нашата? — попита Донъли. — Давате ли си сметка как ще изглежда това в съда? Препоръчвам ви да се осъзнаете, докато още не е станало късно. Ако ни освободите сега, всичко ще бъде забравено.
— Най-много ме засегна твоето неуважение — поклати глава Бет.
— И как по-точно го проявих? — присви очи Донъли.
— Като реши, че не съм достатъчно умна, за да разкрия плановете ви.
— И все пак не разполагаш с нищо!
Ланиър срещна погледа й и кимна на хората си.
— Доведете я.
В кабинета се появи Мери Бард, заобиколена от агенти на ФБР. Главата й беше превързана, ръцете й бяха оковани в белезници.
— Това е Мери Бард — обяви Ланиър. — Официално наета за специални операции на ФБР, докато ти не я открадна от нас, Сам. Разбрах го в момента, в който ми докладваха за смъртта на Райгър и Хоуп. Точните, нанесени като с хирургически нож удари ми напомниха за една малка съвместна операция с ЦРУ, проведена миналата година.
— Директорът ми каза, че тези хора са предатели и убийци на невинни хора! — гневно извика Бард. — А после ме увери, че ликвидирането им е оторизирано от вашето правителство!
— Млъквай, по дяволите! — изкрещя Донъли.
— Тя ги уби, а не ние! — извика Бърнс.
Бет извърна глава към Ланиър.
— Стив, много те моля да ги разкараш от кабинета ми, преди да съм ги застреляла и тримата!
По-късно Бет Пери влезе в болницата и веднага зърна сестра си в дъното на фоайето. Мейс я видя и тръгна към нея. Срещнаха се по средата, протегнаха ръце и се прегърнаха.
— Тази вечер беше страхотна, Мейс! — промълви Бет.
— И двете се справихме с плана, сестричке.
— Да, но не аз, а ти беше на огневата линия. Можеше да загинеш.
— Аз съм дребната риба, а ти си шефът.
Отстъпиха крачка назад. Бет огледа бинтованата глава на Мейс, а после издутия при бедрото панталон.
— Добре ли си?
— Нищо особено. Все едно, че съм паднала от леглото.
— Лъжкиня! Как е Кингман?
— Току-що го извадиха от операционната. Позволиха ми да го видя за две минути. Ще дойдеш ли?
Въпреки че все още беше под въздействието на упойката, Рой чу гласа на Мейс и отвори очи.
Тя стисна ръката му.
— Хей, наред ли е всичко? — тихо попита той.
— Абсолютно — кимна Мейс. — Бет е тук.
Рой бавно извъртя глава, а Бет се наведе и леко го погали по лицето.
— Здрасти, Рой. Искам да ти кажа нещо.
— Какво? — почти беззвучно попита той.
Преди да отговори, Бет хвърли поглед към сестра си.
— Ако все още имаш желание да не се отлепяш от Мейс, аз нямам нищо против.
Бет се наведе още малко и леко го целуна по бузата.
— Най-после го нарече Рой — каза Мейс, когато излязоха в коридора.
— Той си го заслужи — тихо отвърна Бет.
112
— Имам удоволствието да ви съобщя, че всички обвинения срещу моя клиент Луис Докъри са оттеглени. Той е освободен от ареста и Асоциацията на военните ветерани пое ангажимента да му намери постоянно жилище. Нейното ръководство е на мнение, че един толкова заслужил воин, награждаван с медали, не бива да живее на улицата.
Този път Рой не изпитваше притеснение да се изправи пред тълпата репортери, която го пресрещна на стълбите на вашингтонския съд. Рамото му беше бинтовано, а на ръката си имаше поддържаща превръзка. На няколко крачки от него стоеше намусената Мона Данфорт. Разбира се, тя не беше дошла по собствено желание, а поради изричното настояване на кмета и на министъра на правосъдието.