— А Конгресът не би одобрил подобни средства, така ли? — подхвърли Бет.
— Предполагам, че сте наясно с проблемите на бюджетния дефицит.
— Тогава как е било осигурено финансирането?
— Чрез много маневри от наша страна, трудни и мъчителни. Но все пак успявахме да изградим една твърде достоверна картина на случващото се.
— Какво по-точно ни показва тази картина? — попита Бет.
— Нещо, което нямате право да знаете. За съжаление.
— Глупости! — изригна Бет. — Нима след всичко, което се случи, вие отказвате да ни запознаете със състоянието на нещата?
— Достатъчно е да кажа, че огромна част от парите по измамните схеми, за които спомена мистър Кингман, са мръсни пари. Много мръсни. А Донъли и Бърнс вземаха висок процент за изпирането им. С тези пари си купувахме подкрепа.
— Парите на наркодилърите, трафикантите на оръжие и жива плът ли? — попита Бет.
— Нито потвърждавам, нито отричам.
— Защо всъщност ни повикахте, след като не ни казахте нищо?
— Имиджът на страната ни силно ще пострада, ако фактите станат обществено достояние. Дори бих казал, че ще разбие надеждите ни да спечелим войната срещу тероризма.
— Ще окуражи враговете ни — добави представителят на Белия дом. — Ще отслаби позициите ни по света. И тогава не ни чака нищо добро.
— Искате да кажете, че в сравнение с тези опасности наказанието на двама негодници за чудовищните им престъпления е дребна работа? — повиши тон Мейс.
— Не е толкова просто — промърмори директорът на ЦРУ.
— За хората на високи позиции никога не е просто. Но ако някой обикновен човек си позволи подобни действия, ще бъде смазан като хлебарка!
— Какво да кажа на семейството на Мелдън и на приятелите на Толивър? — горчиво поклати глава Бет.
— Нямам точен отговор на този въпрос. В случая с Мелдън нещата са ясни. Семейството му няма да поиска пари, защото Чичо Сам вече се е погрижил.
— Аха, значи те губят само своя съпруг и баща, всичко останало е наред! — разгневи се Мейс.
— Не си мислете, че ми харесва — поклати глава директорът. — Но такова е положението.
— А Мери Бард? — попита Бет. — Между другото, това е доста странно име за една рускиня.
— Баща й е бил американец, за съжаление дезертьор. Върната е в родината си. На практика тук само е изпълнявала заповеди, нищо повече. Но тя е великолепен агент и вероятно пак ще я използваме.
Мейс беше готова да избухне.
— Не мога да повярвам на ушите си! — процеди тя. — Тази жена беше готова да ликвидира мен и Рой, а малко преди това е убила двама агенти на американското правителство! А и руснаците едва ли са сред най-добрите ни приятели.
Директорът й хвърли любопитен поглед.
— Вие очевидно не разбирате същността на разузнаването, мис Пери. При него враговете и съюзниците непрекъснато сменят местата си.
— Откровено ще ви кажа, че за мен „същността на разузнаването“ е не само несполучливо определение, но и абсолютна безсмислица!
— Мейс разреши този случай и трябва да бъде възстановена на работа — смени темата Бет.
— Съжалявам, но няма да стане — поклати глава директорът. — Това би означавало истината да излезе на бял свят.
— Значи ще й затворите устата?
Униформеният представител на военното разузнаване тихо се прокашля.
— Жертва в името на общото благо — обясни той.
— Бъдете сигурен, че ще предам думите ви на човека, който отговаря за пробацията ми! — ледено отвърна Мейс.
Представителят на Белия дом се изправи. Срещата беше приключила.
— Помощта ви е оценена много високо — каза той. — Включително и от президента, който има желание да даде гласност на случая, но не може да го направи заради националната сигурност.
— Дрън-дрън! — отсече Мейс и тръгна към вратата, следвана от Бет и Рой.
114
Бет ги откара до имението на Олтман.
— Знам, че имаш своята работа при Ейб — каза на раздяла тя. — Не трябва да съм ракетен специалист, за да отгатна, че Рой също ще отнема част от времето ти. Но все пак не забравяй сестра си, става ли?
— Че как бих могла? — вдигна вежди Мейс. — Когато ми потрябва, тя винаги е налице.
— Мога да кажа същото и за теб.
— Не можеш, Бет. Много бих желала да можеш, но за разлика от теб аз отпаднах от службата.