— Познавам човека, свестен е — добави Бет. — Първата ви среща е следващата седмица.
— Мислех, че ще е по-скоро.
— Обикновено е така, но аз го предупредих, че ще живееш при мен.
Мейс впери поглед в лицето й и попита:
— Нещо ново за онзи, който ме накисна?
— Имам известна представа, но за това ще говорим по-късно.
Тонът, с който бяха изречени тези думи, накара Мейс да не настоява.
— Умирам от глад, но първо искам да се изкъпя — смени темата тя. — Не е лесно да имаш две минути на ден под студения душ цели две години.
— Горе има всичко — кърпи, сапун, шампоан. Подредила съм дрехите ти в спалнята за гости.
Трийсет минути по-късно сестрите се настаниха в просторната кухня, за да хапнат бъркани яйца, бекон и препечени филийки, които Бет беше приготвила, докато Мейс беше в банята. Шефката се беше преоблякла в дънки и широка тениска с надпис „Академия на ФБР“. Беше боса, а косата й беше прибрана на конска опашка. Мейс носеше бяла риза с дълъг ръкав и джинси, които не беше обличала две години. Преди й бяха впити, а сега й висяха.
— Ще ти трябват нови — отбеляза сестра й. — Колко тежиш в момента? Около шейсет?
— По-малко — отвърна Мейс и изопна с палец колана на джинсите. — Не знаех, че преди две години съм била такова прасе.
— Ами, прасе — поклати глава Бет. — Дори тогава правеше повече обиколки от колегите си. Никой мъж не смееше да се надбягва с Мейс Пери.
Ярките лъчи на утринното слънце нахлуваха през прозореца. Бет наблюдаваше как сестра й се наслаждава на всяка хапка и внимателно отпива от чашата с кафе. Мейс забеляза погледа й и остави вилицата и чашата на масата.
— Знам, че изглеждам жалка — промълви тя.
Дългите пръсти на Бет хванаха китката й.
— Не мога да ти опиша колко се радвам, че всичко свърши и отново си тук, до мен…
Гласът й секна, очите й се насълзиха. А тези очи бяха видели най-лошото, което градът можеше да предложи. Подобно на Мейс, и тя беше започнала кариерата си в най-опасните квартали на Вашингтон — напълно непознати на туристите, с изключение на онези от тях, на които животът им е омръзнал.
Шефката скочи и отиде до плота, за да си налее още кафе. Остана там за малко, насочила поглед към миниатюрния заден двор, докато възвърне самообладанието си. Мейс отново започна да се храни.
— Спомена, че си ми подготвила някаква изненада — подхвърли между хапките тя.
— Ела, ще ти я покажа — кимна Бет, доволна от смяната на темата.
Отключи вратата, свързваща къщата с гаража, и чукна с лакът електрическия ключ. Широкото помещение беше разделено на две. В едната част беше паркиран черен джип чероки, но широката усмивка на Мейс беше предизвикана от возилото, което заемаше другата част.
Яркочервен мотоциклет „Дукати Спорт 1000“ — единственото нещо, за което бе пръснала пари, без да мисли. Беше го купила на смешно ниска цена от едно дебело ченге, което се беше сдобило с него по време на своята криза на средната възраст, но така и не беше посмяло да го възседне.
Тя коленичи и плъзна длан по предната вилка „Марцоки“, изработена от матиран алуминий. После пръстите й докоснаха амортисьорите „Закс“, неведнъж омекотявали тръскането по неравни терени, докато преследваше бандити. Задната част на мотоциклета имаше подвижен капак, който му придаваше аеродинамична форма, а под него се криеше допълнителна седалка, превръщаща го в двуместен. Но Мейс предпочиташе да кара сама. Дукатито беше оборудвано с шестстепенна скоростна кутия, пълен инжекцион „Марели“ и четирицилиндров двигател, който развиваше мощност от почти сто конски сили при осем хиляди оборота в минута. Мейс го беше задържала далеч по-дълго от мъжете, с които бе имала връзка, защото любовта й към тази машина беше много по-силна.
— Как са го пропуснали кредиторите ми? — вдигна глава тя.
— Нищо не са пропуснали. Просто го прехвърлих на мое име като част от хонорара за административните услуги, които ми дължиш. — В ръката на Бет се появи ключ. — Валидността на книжката ти не е изтекла, нали?
— Дори да е изтекла, не можеш да ми попречиш да го възседна! — възбудено отвърна Мейс.
— Хубав отговор пред началник на полицията, който се е клел да спазва закона — поклати глава Бет.
— Хайде, чао! — каза Мейс и нахлупи каската.
— Хей, чакай малко!
Тя се обърна точно навреме, за да види как Бет й подхвърля черното кожено яке, което й беше купила малко след като се сдоби с мотоциклета.