Владимир Мегре
Родова книга
Кой възпитава децата ни
На вратата на кабинета в частната поликлиника висеше табелка, която известяваше, че в него има прием доктор на медицинските науки, специалист по детска психология. На табелката бяха изписани фамилията, името и бащиното име на лекаря, когото ми бяха препоръчали като едно от най-големите научни светила по въпросите на взаимоотношенията между деца и родители. Записах се за прием при него последен, за да не ограничавам себе си и него във времето:ако разговора се окажеше полезен щях да предложа на лекаря допълнително заплащане за да продължим важният за мен разговор.
Зад бюрото в кабинета седеше човек на пенсионна възраст с тъжно лице. Той уморено подреждаше в папка изписани листи хартия. След като ми предложи да седна, лекарят сложи пред себе си чист лист хартия и каза;
— Слушам ви. Какви са проблемите?
За да не разказвам дългата история, свързана със събитията след срещата с Анастасия в тайгата, аз се постарах да изложа същината на въпроса колкото може по-кратко:
— Александър Сергеевич, нужно ми е да установя контакт с дете, със своя син, който скоро ще навърши пет години.
— Смятате, че сте загубили контакта с вашия син? — уморено и безучастно попита психологът.
— Такъв осмислен контакт почти не е имало. Стана така, че след неговото раждане, аз почти не съм общувал с детето. Видях го в съвсем кърмаческа възраст, а после… Нито веднъж не съм разговарял с него, и изобщо той е започнал да осмисля живота без мен. Живеехме отделно, но сега ми предстои среща с моя петгодишен син и разговор с него. Може би съществуват някакви методи, които помагат да се предразположи детето към мен? Има случаи когато мъж се жени за жена, която вече си има дете и някак си създава контакт с него, става му и баща и приятел.
— Методи, разбира се има, но не винаги са еднакво ефективни. Много неща във взаимоотношенията между деца и родители зависят от индивидуалностите в характерите.
— Разбирам, но все пак ми се иска да знам тези конкретни методи.
— Конкретни… Какво пък… Когато се появите в семейството, а трябва да разберете, че даже сама жена с дете това е вече семейство, постарайте се колкото може по-малко да нарушавате приетият от тях начин на живот. За вашия син, вие ще бъдете известно време страничен човек и трябва да се примирите с това. Трябва отначало да се вгледате във всичко и да разрешите да се вгледат във вас. Постарайте се да свържете своето появяване с изпълнението на по-рано неизпълними желания и мечти на детето. Научете от майка му, за каква играчка е мечтало, но тя не е могла да му я купи. Самата тази играчка вие не бива да купувате. Започнете някак разговор с детето за своето детство, за своите играчки и за коя сте мечтали. Ако той подхване разговора и ви съобщи за желанието си да има същата такава играчка, предложете му заедно да отидете в магазина и да купите желаната играчка. Важен е самият процес на разговора, общото излизане. Момчето трябва да ви довери мечтата си, да ви разреши да участвате в нейното осъществяване.
— Примерът с играчките не е много подходящ за мен. Моят син още не е виждал играчките, които се продават в магазините.
— Странно… Значи, не подхожда?… Нека уважаеми да говорим честно. Ако искате да чуете съвет, полезен за вас, разкажете ми по-подробно за своите взаимоотношения с жената, която ви е родила син. Коя е тя? Къде работи, къде живее? Какъв е доходът на семейството? Какво според вас, е станало причина за вашата раздяла?
Разбирах, че за да чуя от психолога по-конкретни съвети, ще ми се наложи да му разкажа за отношенията си с Анастасия, които аз самият още не разбирах много, затова и не си представях как да ги изложа пред психолога. Без да назовавам името й, аз му казах следното:
— Тя живее в много затънтена местност в Сибир. Запознах се с нея случайно, когато бях там с търговска експедиция. След началото на перестройката аз започнах бизнес в Сибир: прекарвах с кораб стоки към вътрешността на поречието на Об, а обратно докарвах кожи, риба и диворасли.
— Ясно. Значи кто Паратов: Разхождал се търговец по реката сибирска за завист на всички.
— Не съм се разхождал, а работех. Предприемачите винаги имат много грижи.
— Да речем, че имат, но и да се позабавлявате, успявате, вие, предприемачите.
— Изобщо не беше развлечение това, което се случи между мен и тази жена. Аз поисках да имам син от нея. И по-рано бях искал син, после забравих за това си желание. Годините си минаваха… А като я видях… Колко е здрава, млада, красива… Сега почти всички жени са някак болнави, повяхнали, а тя — здрава и цъфтяща. И си помислих, че детето също би било красиво и здраво. Тя ми роди син. Ходих при него когато беше съвсем малък, още не можеше да ходи и да говори. Държах го на ръце. След това не съм общувал с него.