През онези първи месеци, след като се върна у дома, за Иг се грижеха и го обслужваха, сякаш отново беше дете, което лежеше болно от грип у дома, и родителите му възнамеряваха да го изцерят от болестта, като му даваха супа и книги. Те се промъкваха в собствения си дом, сякаш уплашени, че суетенето и шумовете на тяхното ежедневие може да го нервират. Любопитно беше, че проявяват такава загриженост за него, когато си мислеха, че той е способен да постъпи така ужасно с едно момиче, което и те обичаха.
Но след като делото срещу него се разпадна и непосредствената заплаха от обвинение отмина, родителите му се отдалечиха от него и се затвориха в себе си. Те го обичаха и бяха готови да влязат в бой заради него, когато изглеждаше, че ще го съдят за убийство, но като че си отдъхнаха, като му видяха гърба, веднага щом разбраха, че няма да влезе в затвора.
Той живя с тях девет месеца, но не му се наложи да мисли дълго, когато Глена го попита дали иска да си поделят наема. След като се изнесе, той се виждаше с родителите си само като им дойде на гости в къщата. Не се срещаха да обядват в града, нито ходеха на кино или на пазар; и те никога не идваха в апартамента. Понякога, когато Иг се отбиеше у тях, той откриваше, че баща му е заминал за Франция на джаз фестивал или за Ел Ей, за да работи върху музика за филм. Никога не знаеше предварително плановете на баща си, а баща му не се обаждаше да му каже, че ще заминава.
Иг си бъбреше безобидно на верандата с майка си, без да обсъждат нищо важно. Когато Мерин умря, му предстоеше да замине на работа в Англия, но случилото се бе извадило от релси тази част от живота му. Той казваше на майка си, че ще продължи своето учение, че ще кандидатства в Браун и в Колумбийския университет. И наистина, молбите за кандидатстване седяха върху микровълновата печка в апартамента на Глена. Едната беше използвана за хартиена подложка за парче пица, а по другата имаше тъмнокафяви полумесеци от дъното на кафена чаша. Майка му с готовност се включваше в играта, насърчаваше и одобряваше, без да задава неудобни уточняващи въпроси като например дали някога щеше да отиде в тези училища на събеседване, дали не мисли да си намери работа, докато чака известието от приемния отдел. Никой от тях не искаше да разклаща крехката илюзия, че нещата се връщат към нормалното, че за Иг всичко все още можеше да се оправи, че животът му ще започне отново.
По време на случайните си гостувания у дома той успяваше да се отпусне само с Вира, баба му, която живееше с тях. Не беше убеден, че тя изобщо помни, че някога са го арестували за сексуално убийство. През повечето време тя беше на инвалидна количка — последица от заменяне на тазова става с изкуствена, което необяснимо защо не беше подобрило състоянието ѝ, и Иг я извеждаше на разходки по чакъления път, през гората на север от къщата на родителите му до изгледа към Лицето на кралицата, висока скала, от която скачаха делтапланеристи. През топлите ветровити дни през юли можеше да има петима-шестима, яздещи въздушните течения нагоре, далечни хвърчила в тропически цветове, които лъкатушеха и подскачаха из небето. Когато Иг беше с баба си и двамата гледаха как делтапланеристите предизвикват ветровете и скачат от Лицето на кралицата, той се чувстваше почти човекът, който беше, когато Мерин беше жива, човек, който с радост вършеше неща за другите, който се радваше на аромата на откритото пространство.
Докато изкачваше с колата хълма към къщата, той видя Вира в предния двор, седнала на количката, с кана леден чай на масичката до нея. Главата ѝ беше извита под изкривен ъгъл; тя спеше, беше задрямала на слънцето. Майката на Иг може би беше поседяла с нея навън — на тревата беше постлано омачкано карирано одеяло. Слънцето огряваше каната с леден чай и превръщаше ръба ѝ в бляскав обръч, в сребърен ореол. По-мирна сцена не можеше да има, но щом Иг спря колата, го сви стомахът. Също като пред църквата. Сега, когато беше пристигнал, не му се слизаше от колата. Ужасяваше се да види хората, които бе дошъл да види.
Той слезе. Нищо друго не му оставаше.
Черен мерцедес, който му беше непознат, беше паркиран отстрани на автомобилната алея; номерът му беше от Аламо. Колата под наем на Тери. Иг му беше предложил да го посрещне на летището, но Тери каза, че нямало смисъл, щял да пристигне късно и искал да има кола на свое разположение, и че можели да се видят на другия ден. И вместо това Иг беше излязъл с Глена и се беше оказал, сам и пиян, край старата леярна.