Щом Иг седна, майката на момиченцето се отпусна на стола и се удари силно по крака с навито на тръба списание — Иг усети, че на нея всъщност ѝ се искаше да удари не крака си. Момиченцето като че се беше изтощило с този последен вик и сега лежеше по гръб, а по зачервеното ѝ грозно лице се стичаха сълзи. Лицето на майка ѝ също се беше зачервило. Тя изгледа Иг нещастно и завъртя очи. Погледът ѝ като че за миг се спря на рогата и после се извърна.
— Извинявайте за нелепия шум — каза тя и докосна Иг извинително по ръката.
И щом го докосна, щом кожата ѝ се допря до неговата, Иг разбра, че тя се казва Али Летъруърт и че от четири месеца спи със своя инструктор по голф — срещат се в мотел на шосето по-надолу от голф игрището. Миналата седмица бяха заспали след изморително чукане, мобилният телефон на Али беше изключен и тя беше пропуснала все по-обезумелите обаждания на дъщеря си от летния дневен лагер, която се чудеше къде ли е тя и кога ще дойде да прибере своето момиченце. Когато най-сетне бе пристигнала с два часа закъснение, дъщеря ѝ бе изпаднала в истерия, с пламнало лице, от носа ѝ течаха сополи, кървясалите ѝ очи гледаха обезумяло, и се наложи Али да ѝ купи плюшена играчка „Уебкинз“ за шейсет долара и бананова мелба, за да я успокои и да купи мълчанието ѝ; само така тя можеше да попречи на съпруга си да разбере. Ако беше знаела що за досада е едно дете, никога нямаше да го роди.
Иг отдръпна ръката си от нея.
Момиченцето засумтя и затропа по пода. Али Летъруърт въздъхна, наведе се към Иг и каза:
— Честно да си кажа, ще ми се да я наритам по разглезения задник, но ме тревожи какво ли ще кажат всички тези хора, ако я ударя. Мислите ли…
— Не — прекъсна я Иг.
Нямаше как да знае всичко онова, което знаеше за нея, ала все пак го знаеше, така както знаеше номера на мобилния си телефон или адреса си. Знаеше също, стопроцентово сигурно, че Али Летъруърт не би разправяла как би наритала разглезения задник на дъщеря си на напълно непознат. Беше го казала като човек, който говори на себе си.
— Не — повтори Алис Летъруърт, отвори списанието си и го остави да падне и да се затвори. — Сигурно не мога. Чудя се дали да не стана и да си изляза. Просто да я зарежа тук и да отпраша. Мога да остана при Майкъл, да се скрия от света. Мъжът ми ще ме гепи за изоставяне, ама на кого ли му пука? Вие бихте ли се съгласили да си поделяте родителските права за това чудо?
— Майкъл вашият инструктор по голф ли е? — попита Иг.
Тя кимна замечтано, усмихна му се и каза:
— Смешното е, че никога не бих се записала на уроци при него, ако знаех, че Майкъл е негро. Преди Тайгър Уудс нямаше много чернилки в голфа освен тия, дето ти носят стиковете — там беше едно от местата, където можеш да си починеш от тях. Знаеш ги какви са повечето черни, вечно дърдорят по мобилните си телефони и постоянно разправят да ти таковам това, да ти таковам онова, и как гледат белите жени. Но Майкъл е образован, говори досущ като бял. И онова, дето го разправят за черните патки, е вярно. Чукала съм бели пичове с купища, и един от тях нямаше надарен като Майкъл. — Тя набърчи нос и продължи: — Викаме му стик номер пет.
Иг скочи на крака и бързо отиде на регистратурата. Надраска припряно отговорите на няколко въпроса и подаде папката на жената.
Зад него момиченцето се разпищя:
— Не! Не, няма да седна!
— Струва ми се, че аз трябва да кажа нещо на майката на това момиченце — каза администраторката, поглеждайки зад Иг жената и дъщеря ѝ, без да обърне никакво внимание на папката. — Знам, че не е тя виновна, че дъщеря ѝ е вреслива гняс, но искам да ѝ кажа само едно нещо.
Иг погледна малкото момиченце и Али Летъруърт. Али пак се беше навела над нея, побутваше я с навитото списание и ѝ съскаше. Иг отново извърна очи към администраторката.
— Да — съгласи се той за експеримента.
Тя си отвори устата, после се подвоуми и се втренчи изнервено в лицето на Иг.
— Има само едно нещо — че не ми се започват грозни сцени.
Връхчетата на рогата му запулсираха, облени внезапно от неприятна горещина. Някаква част от него се изненада — вече, а той имаше тези рога от няма и час, — че тя не поддаде веднага, след като ѝ бе дал позволение.
— Как така да започнете? — попита той, като се подръпваше нервно по козята брадица, която пускаше. Вече беше любопитен дали ще успее да я накара. — Изумително е как позволяват на децата си да се държат хората в днешно време, нали? Като се замислиш, то детето не е виновно, че родителят му не може да го научи как да се държи.