Администраторката се усмихна — строга, благодарна усмивка. Щом я видя, ново усещане прободе рогата му — ледена тръпка.
Тя се изправи и погледна зад него, към жената и момиченцето.
— Госпожо? — повика тя. — Извинете, госпожо?
— Да? — Али Летъруърт вдигна поглед с надежда; вероятно очакваше да извикат дъщеря ѝ на преглед.
— Знам, че дъщеря ви е много разстроена, но ако не можете да я успокоите, смятате ли, че можете да проявите малко загриженост към нас, останалите, ебаси, да си вдигнете мощния гъз и да я изкарате навън, където няма да ни се налага да ѝ слушаме врясъците? — попита администраторката със своята залепена пластмасова усмивка.
Лицето на Али Летъруърт пребледня като платно, само няколко горещи червени петна останаха да пламтят на восъчните ѝ бузи. Тя стисна китката на дъщеря си. Сега лицето на момиченцето бе добило отвратителен тъмночервен цвят, то се дърпаше да се освободи и забиваше нокти в ръката на Али.
— Какво? — попита Али. — Какво казахте?
— Главата ми! — извика администраторката, усмивката ѝ се скри и тя яростно затупа дясното си слепоочие. — Детето ви не млъква, главата ми ще гръмне и…
— Майната ти! — кресна Али Летъруърт, докато, залитайки, се изправяше.
— Ако имаше поне малко грижа за другите…
— Заврете си я в гъза!
— … щеше да го хванеш това твойто квичащо прасе за косата и да го извлечете навънка, ебаси…
— Спаружена пичка такава!
— … ама не, седиш си там и се подпичкваш…
— Хайде, Марси — рече Али, задърпала дъщеря си за ръката.
— Не! — опъна се момиченцето.
— Хайде, казах! — настоя майка ѝ и я повлече към изхода.
На прага, преди да излязат на улицата, дъщерята на Али Летъруърт си изтръгна ръката от хватката на майка си и се стрелна през стаята, но се препъна в пожарната кола и се стовари на пода на четири крака. Момиченцето пак се развряска, по-ужасно и пронизително отвсякога, и се претърколи настрани, стиснала разкървавеното си коляно. Майка ѝ не ѝ обръщаше никакво внимание. Тя захвърли чантата си и се разкрещя на администраторката, а в отговор администраторката кресна пискливо. Странно, приятно чувство на пълнота и тежест запулсира в рогата на Иг.
Иг беше най-близо до момиченцето от всички, а майката не ѝ се притичаше на помощ. Той я хвана за китката, за да ѝ помогне да се изправи. Щом я докосна, разбра, че името ѝ беше Марша Летъруърт и че тази сутрин си беше избълвала закуската в скута на майка си нарочно, защото майка ѝ я караше да ходи на лекар, за да ѝ изгорят брадавиците, а тя не щеше да ходи и щеше да боли, а майка ѝ беше тъпа и гадна. Марша извърна лице нагоре, към неговото. Очите ѝ, от които бликаха сълзи, бяха с ясния, ослепителен цвят на бензинова горелка.
— Мразя мама — каза тя на Иг. — Искам да я запаля в леглото ѝ с кибрит. Искам да я запаля и тя да изгори до шушка.
Четвърта глава
Сестрата, която претегли Иг и му измери кръвното, му каза, че бившият ѝ съпруг ходел с момиче, което карало жълт спортен сааб. Сестрата я знаела къде паркира и искала да отиде дотам в обедната почивка и да остави голяма, дълга драскотина отстрани с ключовете си за колата. Искала да остави кучешки лайна на шофьорската седалка. Иг седеше и не помръдваше на масата за прегледи, свил юмруци, и не изказа никакво мнение.
Когато сестрата му махна маншета на апарата за кръвно, пръстите ѝ докоснаха голата му ръка и Иг научи, че е повреждала чужди коли много пъти преди това — на учителя, който я беше скъсал, задето я хвана да преписва на контролното, на приятелка, разтръбила нейна тайна, на адвоката на бившия си съпруг, защото е адвокат на бившия ѝ съпруг. Иг я виждаше наум как на дванайсетгодишна възраст дращи с пирон по страната на бащиния си олдсмобил и издълбава грозна бяла черта по цялата дължина на колата му.
В кабинета за прегледи беше много студено, климатикът беше надут до дупка и когато доктор Реналд влезе в стаята, Иг трепереше от студ и от нерви. Иг наведе глава, за да му покаже рогата и обясни на лекаря, че не може да различава реалното от нереалното. Каза му, че мисли, че получава халюцинации.
— Хората постоянно ми разправят разни неща — каза той. — Ужасни неща. Разказват ми какво искат да направят, неща, които никой никога не би си признал, че иска да върши. Едно малко момиченце току-що ми каза, че искало да изгори майка си в леглото ѝ. Вашата сестра ми каза, че искала да съсипе колата на някакво клето момиче. Страх ме е. Не зная какво ме е сполетяло.
Лекарят огледа рогата и бръчки на тревога се вдълбаха в челото му.