— Заедно ние вдъхновяваме — каза му тя; премръзналите ѝ устни бяха толкова близо до ухото му, че той се разтрепери, дъхът ѝ бе напоен с миризмата на миди. Тя не спираше да трепери и се мъчеше да потисне напиращия смях. — Мерин Уилямс и Иги Периш правят света по-хубав и чудесен, книжно корабче след книжно корабче.
Тя или не забелязваше, или се преструваше, че не вижда как дъждът пълни лодките с вода и те потъват на няма и стотина метра от брега, и свещичките им гаснат.
Споменът за това как е било и какъв е бил той, докато бяха заедно, спря безумния и необуздан вихър от мисли в главата му. Може би за пръв път през целия този ден на Иг му беше възможно да премисли, да обмисли без паника какво му се е случило.
Той пак се замисли над вероятността да е претърпял разрив с реалното и всичко, преживяно от него за този ден, да са само фантазии. Нямаше да му е за първи път да бърка фантазия и реалност, а от опит знаеше, че е особено склонен към невероятни религиозни халюцинации. Не беше забравил следобеда, който бе прекарал във Въображаемата къща на дървото. За осем години не бе минал и ден, в който да не се сети за него. Разбира се, ако къщата на дървото беше фантазия — а това бе единственото разумно обяснение, — то тя бе споделена. Той и Мерин бяха открили мястото заедно, и случилото се беше един от тайните копринени възли, които ги свързваха един с друг, нещо, за което да се чудят, когато пътуването им доскучае или когато гръмотевична буря ги събуди посред нощ и никой от двамата не може да заспи. „Знам, че е възможно хора да получават еднакви халюцинации — беше казала Мерин веднъж. — Но никога не съм се смятала за такъв тип.“
Проблемът с мисълта, че рогата му не са нищо повече от особено настойчива и плашеща заблуда, скок в лудостта, който го заплашваше от много време насам, беше, че той можеше да се справи единствено с реалността пред очите му. Бездруго нямаше смисъл да се убеждава, че всичко това е само в главата му, ако то продължаваше. Нямаше нужда да вярва, неверието му не водеше до никакви последици. Рогата неизменно си бяха там, когато посегнеше да ги пипне. Дори и когато не ги пипаше, той усещаше болезнените, чувствителни върхове да стърчат, облъхвани от хладния крайбрежен ветрец. Те притежаваха убедителната и буквална солидност на костта.
Потънал в мислите си, Иг не чу как полицейската кола се спуска по хълма, чак докато тя не спря със скърцане на спирачки зад гремлина и шофьорът не пусна сирената за кратко. Сърцето на Иг се сви болезнено и той бързо се обърна. Единият полицай, който седеше на пътническата седалка, се показваше от прозореца на колата.
— Какви ги вършиш бе, Иг? — попита ченгето, и това не беше какво да е ченге, а онзи, дето се казваше Щурц.
Щурц носеше къси ръкави, които показваха стегнатите му ръце с кафеникав загар от редовното излагане на слънце. Ризата му беше прилепнала, а той беше хубав мъж. С издуханата му със сешоар руса коса и очи, скрити зад огледалните очила, можеше да го сложат на билборд да рекламира цигари.
Партньорът му Посада, който беше зад волана, се мъчеше да докара същия вид, но не му се удаваше. Телосложението му беше твърде крехко, а адамовата му ябълка изпъкваше твърде много. И двамата имаха мустаци, но на Посада те му стояха изискано и донякъде комично — такива, каквито бяха на място на лицето на френски салонен управител от комедия с Кари Грант.
Щурц се ухили. Щурц винаги се радваше да го види. Иг никога не се радваше на никое ченге, но особено предпочиташе да избягва Щурц и Посада, чието хоби от смъртта на Мерин насам беше да тормозят Иг, да го спират, защото кара с няма и десетина километра в час над ограничението, да му претърсват колата и да го глобяват че замърсява, безделничи, живее.
— Никакви не ги върша. Просто си стоя тук — отвърна Иг.
— Стоиш там от половин час — извика му Посада, когато партньорите слязоха от полицейската кола. — Говориш си сам. Жената, дето живее по-назад, си прибрала децата, защото ти си я ошашкал.
— Помисли си колко щеше да се ошашка, ако го знаеше кой е — каза Щурц. — Вашият дружелюбен съсед, сексуално извратен и заподозрян в убийство.
— Хубавото е, че деца никога не е убивал.