Трейси вдигна поглед и видя как Мъмбълс провесва крак през ръба на покрива и започва да рита основата на рамото.
— Нмдпрпсна слдвщияпт! — каза Мъмбълс.
Звукът на сирените се усилваше, но всеки нов ритник караше рамото да трепери все по-опасно. Още няколко силни подритвания…
Трейси се метна към въжето, което водеше от глезените му нагоре към покрива. Все още беше вързан. Изведнъж се зарадва, че не е успял да се справи с възлите.
Далеч под себе си, видя другите двама от членовете на бандата да тичат към колата си. Погледна пак нагоре, към покрива, където Мъмбълс висеше от ръба на ръце и с двата си крака нанасяше удари по основата на рамото.
Внезапно то се изтръгна, закачайки крака на Мъмбълс. Той се изпусна от парапета. Плешивият се пресегна да хване ръката му, но беше прекалено късно. Трейси отскочи от рамото, когато то полетя надолу. Металът скърцаше пронизително, но виковете на Мъмбълс го заглушаваха, докато бъркотията от човек и метал летеше надолу.
Трейси пак висеше надолу с главата, кръвта пълнеше мозъка му. Видя как рамото се разбива в покрива на колата с бегълците, видя как Мъмбълс отскача от капака и се приземява в безформена купчина върху багажника.
— Откаченото му копеле! — каза Плешивият от отгоре. — И всичко това само заради теб.
Трейси изкриви врат, за да види как гневното лице на мъжа се взира надолу към него. В ръката му проблесна нож.
— Не виждам защо да не се присъединиш към него, ченге.
Плешивият започна да реже въжето и Трейси мушна ръката си във вдлъбнатината, която иглата бе издълбала, а с лявата сграбчи една от извивките на плочата, надявайки се, че ще се задържи, но знаейки дълбоко в себе си, че няма начин да успее.
Внезапно прокънтя изстрел. Трейси погледна нагоре и видя част от скалпа на Плешивия да експлоадира в червено. След което тялото увисна през парапета. По Трейси започна да капе топла кръв.
През ръба на покрива се подаде лицето на Сам Кетчъм.
— Добре ли си, Трейси?
— Всичко е наред, Сам. Наслаждавам се на гледката.
Кетчъм си запали цигара.
— Мдааа. И аз. Знаеш ли, слушах един свещенник по новините снощи. Предупреди хлапетата, че висенето покрай тези рокендрол плочи няма да им донесе нищо друго, освен ядове. Като те гедам, започвам да си мисля, че е бил прав.
— Издърпай ме, Сам. Веднага.
— Дадено, шефе.
Докато го теглеха нагоре по извитата повърхност на огромната плоча на „Уондър“, Трейси се втренчи надолу към неподвижните останки на Мъмбълс…
Не… не бяха неподвижни. Ръцете и краката му мърдаха — не особено енергично, но все пак мърдаха. Беше жив. Трейси поклати глава с мълчаливо учудване. Явно късметът на Мъмбълс никога не му изневеряваше напълно.
Е, поне сега имаха възможност да узнаят кой всъщност е погребан на мястото на Мъмбълс: можеха да попитат самия него. Иначе Трейси щеше да се принуди да издаде заповед за есхумация. Но това можеше да почака.
Поне до следобяд.