— Не забравяйте — напомни Грити на Ибрахим, — че аз наполовина също съм мюсюлманин и когато потрябва, на драго сърце повтарям думите на Мохамед: „Бийте ги по врата, бийте ги по всички пръсти.“
— Но вие сте учили в най-добрите университети на Европа, възпитавали сте се по книгите на най-големите мъдреци на Гърция и Рим, където се говори за човешката свобода и достойнство.
— Не забравяйте, че съм търговец — засмя се Грити. — Когато ние с вас, пийвайки си кандийско вино, обсъждаме диалога на Платон „Държавата“ или „Пирът“, аз изразявам възвишени човешки мисли, но когато се намирам в Безистена, длъжен съм да си спомням и това, че дори любимият ви Аристотел дава съвети как да се купуват роби и робини. Философът съветва на всяка цена робите да се оглеждат на слънце или в добре осветено място, да се гледат не само видимите им членове и цялото тяло, а и скритите части чак до най-срамните.
— Зная за това.
— Та щом дори Аристотел не се свени от подобни неща, защо трябва да се срамуваме ние с вас? Не е ли по-добре да се осланяме за всичко на аллах? Нали е казано: „Аллах е всемогъщ.“
— Вие познавате Корана като истински хафъз27 — похвали го Ибрахим.
— Особено ми допада осмата сура28, която се нарича „Плячката“. Съгласете се, че такава дума е най-драга на сърцето на търговеца. Търговецът не е владетел, изпращащ войните си за завоюване на земи, хора и богатства, но той може да изпраща пари, които със силата си често надминават оръжието и най-жестокото насилие. Някъде тук трябва да бъде моят ортак Синам ага, на който поръчах да ми докара една партида пленнички от славянските земи. Дори му поставих условие: стоката да е отбрана, както се казва, специална.
— Ама какво — платихте ли му на този Синам ага? — чак заекна от почуда Ибрахим.
— Дадох му капаро. Направо казано, изпратих свои пари отвъд морето за печалба.
— Това противоречи на правото на шериата29. Ислямът позволява да се води война с неверните, да се заграбва плячка, да се вземат роби, но нашите търговци са строго ограничени от законите на шериата. Ако щете, мюсюлманските търговци благодарение на шериата са най-почтените сега в света. За да може една вещ да бъде продадена, тя трябва да бъде завладяна.
— Но нали богатите хора могат да поръчват риба на рибарите или дивеч на ловците — напомни Грити.
— Такъв обичай съществува, ала той противоречи на правилата. Ни рибарят, ни ловецът могат да обещаят, че ще хванат именно онова, което ви се иска, понеже не зависи от тях.
— Да ловиш риба или дивеч е наистина несигурна работа — придържайки Ибрахим под ръка, се наведе към него Грити, — но с хората работата е много по-проста. Аз плащам на Синам ага, Синам ага намира свой познат кримски бей, плаща му и го моли да докара от полската или от московската земя такива и такива роби или робини. И толкоз. Би могъл да е доволен дори и вашият строг шериат. Селям!30 — викна той внезапно на един стар турчин, който седеше на килима, безсилно оборил глава с тежка чалма — случаен наблюдател на този неправеден търг, както и Грити с Ибрахим. Но така би могло да изглежда само за неопитното око. Понеже старецът, уж дремейки, всъщност се вглеждаше внимателно във всичко, което ставаше наоколо, ухото му ловеше всяка дума, прикритите му с тежки повехнали клепачи очи съзираха сред човешкото гъмжило всичко, което беше нужно на техния господар. Той вече отдавна беше забелязал Грити и само се престори, че поздравът на търговеца го е сепнал от дрямката. Луиджи, изглежда, дори и не забеляза хитростите на стареца, но от Ибрахим това не убягна, понеже имаше набито око, особено за човешкото коварство.
— Синам ага ли е? — попита той тихо Луиджи.
— Нека убежище да ти е раят — бързо се събуди старецът, като не даде на Грити време да отговори.
— Отдавна не съм те виждал в Безистена, почтени Синам ага — полувъпросително, полуукорно отбеляза Грити.
— Бих ли посмял аз, нищожният роб, да сложа крак върху килима на търговията по време на скръбта за великия султан Селим, нека душата му се наслаждава в градините на аллаха, и докато мине определеното време от възкачването на великия султан Сюлейман, на когото да бъде въздаден най-нисък поклон? — изпи-сука Синам ага.
— Имаш ли стока за мене? — прекъсвайки дрънкането му, почти сурово запита Грити.
Синам ага плесна с ръце и черният евнух, който се въртеше наблизо, тутакси се мушна някъде встрани, за да се появи след минута заедно с още няколко също такива голобради същества начело на върволица оковани за шиите хубави чернооки девойки, облечени въпреки есенния хлад доста оскъдно.