Ох, колко объркан човек беше отец Гаврило! Лудо обичаше малката си женичка, а я беше обрекъл на вечна каторга с лакомите свине. Гордееше се с дъщеря си, мечтаеше да я обучи на висши науки, макар че той самият едва можеше да каже наизуст две молитви и не различаваше псалтира от требника, а беше готов дори да се откаже от бащинство в полза едва ли не на самия полски крал — само и само всички да знаят кой расте в дома на отец Лисовски в този благословен и проклет Рогатин! Пък и самият Рогатин, както и неговият безпътен син Гаврило Лисовски през столетията от своето създаване и съществуване също беше като че ли някак си раздвоен: от една страна красивата легенда за спасението на заблудената душа, а от друга — почти содомската легенда за Дяволската планина, която се извисяваше на изток от Рогатин като мрачна могила, натрупана в равнината от нечовешка сила. Защото рогатинци, макар и да бяха построили града си близо до църквата „Свети дух“, явно помнели греховната връзка на княз Осмомисъл с развратната Настка и сами се отдали в онези далечни времена на такъв голям разврат, че бог се бил разгневил, повикал дявола и му заповядал да затрупа грешния град с пръст, та и следа да не остане от него. Дяволът напълнил сатанинската си торба с най-черна пръст и я понесъл към Рогатин. Ала заблудил ли се, или го налегнал мързел, но не донесъл тази пръст до Рогатин — точно по това време изкукуригал петел, нечистият се уплашил, хвърлил пръстта където бил и изчезнал. А на това място израснала Дяволската планина. И сега всяка пролет дечурлигата тичаха натам да берат пролетен горицвет, седефче и червена румянка, и колкото и упорито да преораваше пътечките Куз Смикайло, чиято нива беше под Дяволската планина, отново и отново утъпкваха пътечки на същите места, където си бяха открай време, и отчаяният Куз, проклинайки сатанинската сила, всяка есен предлагаше земята си за продан, но никой не искаше да я купи — как да я купиш, като е под самата Дяволска планина!