Новата робиня, за която плати луди пари, поддавайки се на неясен душевен порив, очакваше някъде плахо първата нощ с него, но той не бързаше. Същността на обладаването на жената не е в осъществяването на замисъла, а в самия замисъл, в жестоката наслада от властта над своето очакване и очакването на жената, над която си надвиснал като наказващ меч, като съдба, като унищожителен час. Ти си този, който избира нужния момент и взема жената не просто гола, а разголена от всичко съществуващо и няма тогава с нея нито бог, нито хора — само нейният обладател. С много по-голямо желание Ибрахим би хвърлил в краката си нещо повече от жената, но засега не притежаваше повече, боеше се дори да помисли за това, понеже не го привличаше нищо друго, освен властта. Властта беше у султана, на Ибрахим беше съдено смирение, особено непоносимо поради това, че стъпваше около властта на опасно и застрашително разстояние. Но трябваше да се задоволява с малкото. Затова най-сетне си спомни за златокосата робиня и заповяда на старшия евнух да му я доведе през нощта в спалнята.