Султанът не излъга надеждите на своя верен възпитател. От гърдите му не се изтръгна вик на възмущение и не попита нищо, само гневно посочи с ръка към онази дръзка стрела и дилсизите мигновено се втурнаха да търсят виновника, като веднага изправиха пред султана някакъв стар бей, омотан с топове плат и кожи, с огромна кръгла чалма, объркан и загубил ум от това, което беше сторил с несигурната си ръка. Дилсизите, като показаха на султана лицето на злосторника, метнаха върху главата му черно покривало, готвейки се да изпълнят неминуемото наказание, но Сюлейман с едно движение на показалеца на лявата ръка ги спря.
— Къде е кадията53 на Стамбул? — попита спокойно. Искаше да бъде справедлив и да се ръководи не от гнева, а от законите. Не се интересуваше как се зове престъпникът и кой е. Понеже престъпникът поради своето престъпление става животно, а пък животното няма име, както и положение. Само смъртта може от престъпника, посегнал на султанската чест и нанесъл най-голямо оскърбление на падишаха, да направи отново човек и тогава ще му бъде върнато името, а семейството ще може да вземе тялото му, за да го предаде на земята според обичая. Кадията пристигна и се поклони на султана.
— Наистина всевишният аллах обича хората с възвишени помисли и не обича низките — тънко пропя той, като поглаждаше къделите на бялата си брада и издуваше станалите лилави от студа бузи. — „Тъй като твоят господ скрито те следи.“
След това кадията обрисува цялото коварство и тежестта на злодеянието на виновния и за потвърждение цитира Абу Ха-нифа, Малика и Несай54. Не можеше да има по-тежко злодеяние от посягането върху честта на властелина, а пък онези, които забиват стрели в тиквата на щастието на негово величество, губят право на живот, понеже „господ е излял върху тях бича на наказанието“. Наистина ние сме принадлежали на бога и се връщаме при него.
Султанът и всичките му везири признаха изключителните знания на кадията, красотата на речта му и добре изградените доказателства. Сюлейман посочи на немите с пръст какво трябва да сторят, те веднага преметнаха през шията на нещастника черна връв, дръпнаха краищата й — и ето човека вече го няма, лежи един труп с изцъклени очи, с прехапан посинял език и самият султан, Ибрахим, везирите и велможите се уверяват в смъртта му, като минават покрай удушения и внимателно се вглеждат в него. Сюлейман подари на кадията султански халат и като поомекна, каза на Ибрахим, че би искал днес да вечеря с него.
— Ще наредя да приготвят румелийски дивеч — поклони се Ибрахим. — За десерт ще има четири сладки неща.
— Днес е хладно — сви рамене Сюлейман, — не би навредил и анадолски кебап.
— Не би навредил — на драго сърце се съгласи Ибрахим.
— И малко зеленчуци. Ще минем и без сладки неща. Не сме жени.
— Наистина, ваше величество, не сме жени.
За първи път през деня султанът се усмихна. Тази усмивка под мустак можеше да забележи само Ибрахим.
— Днес добре постреляхме.
— Ваше величество, днес вие наистина хвърляхте стрели на щастието.
— Но и ти не изоставаше от мен!
— Да ви изпреварвам би било престъпно, да изоставам — позорно.
— Надявам се нашият велик везир да съчини една газела55 за този празник на стрелбата.
— Не е ли твърде стар Пири Мехмед, ваше величество?
— Стар за стрелба или за газела? Както е казано в Корана: „И моята глава е побеляла…“
— Мехмед паша е суфи56, а суфитите порицават всички развлечения. Аз бих могъл да наредя бейт57 за великия везир.
— Защо да се отказваш от такова намерение? — Султанът грабна поводите на коня си от чаушите58 и потегли от Окмейдан.
56
Привърженик на мюсюлманска секта, издигаща за свой основен принцип аскетизма, отричане от земните наслади и сливане с духовното начало. — Б. пр.