Папа Лъв X се опитва да се споразумее с руското правителство за църковна уния и обща борба с турците. Макар това и да не му се удава, папа Климент VII продължава политиката на привличане на Москва на своя страна. Известното от тези времена голямо писмо на астронома и теолога Алберт Питиус, който пише под псевдонима Кампензе, е фактически първата политическа брошура за Московската държава. Интересът към Московия е бил толкова голям, че по поръчение на Казанския архиепископ италианецът Паоло Джовио прави опис на Московската земя по думите на Дмитрий Герасимов, посланик на Василий III при папа Климент VII. Цялата първа половина на XVI век се характеризира с непрекъснато нарастване на интереса на католическия свят към своя възможен съюзник в борбата с нечестивците, за което говори твърде известното посланичество в Москва на Сигизмунд Херберщайн, а също прочутите му „Записки за Московските работи“, както и „Трактат за двете Сарматии“ на Матвей Миховски (Краков, 1517–1521).
Нужно ли е да се доказва, че в търсенето на сила, която би могла да се възправи срещу султана, Роксолана, прекрасно познаваща политическата обстановка, също би могла в края на краищата да обърне поглед към далечната Московия, още повече че там живеят еднокръвните братя на нейния нещастен народ? Тайният пратеник на турската султанка е могъл да бъде тъкмо необходимият подтик за подготвянето на експедицията на Ржевски, понеже без подобен подтик ние не бихме могли да намерим никакво достоверно обяснение. Историците дори не са се опитвали да потърсят това обяснение, понеже са им липсвали документи. Романистът има правото да тръгне по пътя на предположенията. Литературата е привлекателна тъкмо с това, че в нея всичко може да се измисля. Освен психологията.
Аз не мога да кажа, че съм написал твърде много исторически романи, но съвсем отговорно мога да твърдя, че изписах извънредно много хартия за тези книги.
И какво от това?
Важното в литературата е да се напише. Но да се напише така, че хората да го прочетат, да се обединят човешките сърца, да се накарат да трепнат. Защото няма ли го това трепване на човешкото сърце, няма и литература, кой каквото и да казва. Времето може да бъде разтърсено за кратък миг, но никой не е успявал и никога не ще успее да го накара да се прекланя пред фалшиви ценности.
Авторът се отнася твърде скептично към писанията си, съмнения разкъсваха сърцето му и по време на работата над първата книга на „Роксолана“. Утеха с историята? Ех, да би могло! В написаната преди пет години „Евпраксия“ аз споменавам книгата на убития от полуграмотния варвар монах Теодорих католически философ Боеций „Consolatio philosophiae“ („Утеха с философията“). В първата книга на своя труд Боеций пише: „На каква свобода можехме още да се надяваме? О, да бе възможна поне каквато и да е!“ Аз все повече усещах, че ако „Роксолана“ ми оставя някаква свобода, това е само свободата за съмнения и разочарования.
И ето аз съм в Истанбул и стоя до южната, обърнатата към Мека стена на най-голямата истанбулска джамия „Сюлеймание“ пред гробницата на жената от Украйна. Роксолана, Хурем, Ха-секи — все имена, с които тя е известна на света. Турците и днес още я наричат Хурем. В Истанбул голям градски район носи името Хасеки и в този район има построена от Роксолана джамия, приют за бедни и лечебница — всичко това е на мястото на Аврат-пазар, на който някога продавали хората в робство. А тук до джамията на Сюлейман Великолепни, редом с неговия величествен осмоъгълен мавзолей, има каменна и също осмоъгълна гробница на неговата жена Роксолана, единствената султанка в хилядолетната история на могъщата Османска империя и изобщо единствената в цялата история на тази земя жена, която е удостоена с такава чест.
Четиристотин години стои тази гробница. В средата под високото кубе Сюлейман е заповядал да издълбаят алабастрови розети и да украсят всяка от тях с безценни смарагди — любимия камък на Роксолана. Когато Сюлейман умрял, украсили и неговата гробница със смарагди, забравяйки, че неговият любим камък е бил рубинът.
Къде са тези смарагди? Твърде много тежки часове са минали през тези четиристотин години, за да се запазят безценните скъпоценности. Но гробниците си стоят. И до каменния саркофаг откъм главата на Роксолана, върху потъмняла от времето дървена поставка стои стар Коран. Повече от триста години четат тук ходжите свещената книга на мюсюлманите. В нея могат да се намерят не малко горчиви слова за човешкия живот, „…и когато онази, която е жива погребана, бъде попитана: за какъв грях е наказана?“ За съжаление подобни думи тук никога не се четат, а само такива, където аллах е велик и всемогъщ, където той заплашва обикновения човек и където неуморно призовава: „Бийте ги по шиите, бийте ги през всички пръсти!“