Оставил ли беше Селим някакво завещание на сина си? Той не държеше сина близо до себе си, не го приближаваше, а упорито го отпращаше ту в Румелия, ту в Анадола, като всеки път отпращаше заедно с него и майка му Хафса и цели двадесет години, чак до смъртта си, не я допусна до себе си, равнодушен към нейната привлекателност и красота. Та какво беше нейната красота в сравнение с великите държавни работи!
Живееше между небето и ада, беше обединил властта и смъртта, беше ги съединил в престъпното си величие. Защото ако низкият произход тласка човека към дребни подлости, величието го тласка към голямо зло. Понеже казано е: „И следвай това, което ти е пратено свише!“
Какво можеше да очаква светът от сина на такъв човек?
Още при възкачването на престола Сюлейман беше наречен от ласкателните мъдреци, които винаги се надпреварват да завоюват почести от новата власт — Владетелят на века, онзи, у когото най-добре и с най-голям успех ще се сбъдне числото десет. Нали числото десет се смята за най-съвършеното в мюсюлманския свят, понеже на това число завършват циклите за броене: десет са пръстите на ръцете и краката у човека, човек има десет сетива — пет външни и пет вътрешни, Коранът се дели на десет книги, във всяка от които има по десет сури. Десет са били учениците на Мохамед. Войската се дели по принципа на десетиците, стотиците и хилядите. Наброяват се десет астрономически цикъла и според най-древните източни символи, те се управляват от десетте гения на разума. „Божието провидение определи Сюлейман да бъде роден през първата година на десетия век по Хиджра64 (901 година) и да се възкачи на престола като десетия властелин от династията на Османовци“ — беше писал ученият равин от Солун Мойсей Алмозино.
Венецианският байло65 донасяше на своя сенат за новия султан: „Той е истински турчин, в най-висша степен зачита закона, снизходителен е към християните и се отнася лошо към евреите, обогатява знанията си и всичко прави съзнателно, упорит е в намеренията си. На двадесет и шест години е, по природа жив, раздразнителен, мургав. Носи надвесен над очите тюрбан, което му придава мрачен вид.“
Тюрбанът беше забелязан едва ли не преди всичко друго.
Селимовият тюрбан беше кръгъл като една голяма топка, високо над него стърчеше острието на шапката, а пищното пауново перо се крепеше от огромен изумруд, любимият камък на султана. Селим носеше тюрбана почти на темето си, небрежно намотан, дори леко килнат настрана, оголвайки челото си като еничар-разбойник.
У Сюлейман тюрбанът беше намотан чак до върха на шапката, белоснежната тъкан беше нагъната равномерно, грижливо, като образуваше едно изискано, величествено и тежко съоръжение, което се спускаше чак до веждите. Казваха, че султанът прикривал по този начин вечната си раздвоеност, неувереност и колебание при вземане на решение и вътрешната мъка, която не му позволявала нито да ободри някого както трябва, нито да го сплаши, както би подобавало на положението му на владетел. Но все пак беше навярно и по своему решителен, щом още от първите си крачки в Стамбул даде да се разбере, че не ще смесва силата със справедливостта, а ще ги разграничи без ни най-малко колебание и изчакване. Двете паунови пера на тюрбана си украси с големи рубини, пак подчертавайки, че не споделя вкусовете на своя баща. Селимовият изумруд беше поставен в съкровищницата на султанския дворец. Сюлейман се държеше студено, беше мълчалив, някак си като че ли равнодушен или сънлив. Колебаеше ли се, или изчакваше нещо? Провинциите на безкрайната му империя се преклониха пред новия султан. Само сирийският наместник Джамберди Газали вдигна бунт и се провъзгласи за султан. Газа-ли, наречен Славянина, беше оказал помощ на покойния Селим по време на похода му срещу Египет. Тогава той се беше отметнал от мамелюците към Османовци, а сега беше вдигнал въстание срещу новия султан с намерение да отхвърли от Сирия османския ярем. Беше започнал с това, че изтрепа в Дамаск пет хиляди еничари, а сетне с петнадесет хиляди конници и хиляда аркебузари66 тръгна срещу Стамбул. Неопитният във военните работи Сюлейман се обърка и дори се уплаши. Беше принуден да изпрати срещу Газали зет си Ферхад паша, макар че според обичая на прадедите си трябваше сам да поведе войската, за да накаже изменника. Ферхад паша в края на януари 1521 година разби Газали край Дамаск. Бунтовникът, преоблечен като дервиш, се беше опитал да избяга, но беше заловен и доведен при султанския сераскер67, където вече го очакваше мечът. Ферхад паша донесе на Сюлейман главата на Джамберди Газали и радостта на новия султан беше толкова голяма, че той веднага реши да изпрати тази глава, за потвърждение на непоколебимото си могъщество, като дар на венецианския дож Лоредано. Байлото на Пресветлата Република в Стамбул Марко Мини едва разубеди младия султан да се откаже от толкова варварска постъпка. Сюлейман се опомни и след това се затвори още повече в себе си. Знаеше: светът следи всеки негов жест, вслушва се във всяка дума, излизаща от устата му. В това е радостта, но и ужасът от властта.
66
Войници, въоръжени със средновековни пушки, зареждани отначало със стрели, а по-късно с патрони. — Б. пр.