Все пак постепенно свикваше с властта. И не си позволяваше никакви разточителства, никаква пищност. Съветваше се с везирите, ходеше на джамия, от време на време се упражняваше в стрелба с лък и почти ежедневно посещаваше султанските конюшни — беше придобил този навик още през юношеството си. Още в Крим се беше научил чевръсто да подковава коне и обичаше да наминава в конюшнята и да спечели някоя аспра, която, както казваше сам, „не е изцапана с потта и кръвта на раята“. От придворните най-близко до себе си допускаше само Ибрахим, почиташе великия везир Пири Мехмед паша, своя възпитател Касъм паша и летописеца, мъдрия Кемал пашазаде. Никой не познаваше може би напълно характера му, та дори и най-приближеният до него Ибрахим, понеже на въпроса на Грити как се отнася султанът към жените, Ибрахим само сви рамене.
— Не мога да кажа. Като че ли му е все едно. Не пренебрегва харема, но и не се поддава на чара на своите робини. Изглежда, валиде Хафса беше твърде обезпокоена от това, опасявайки се синът да не постъпи като баща си и да скъса с женския свят завинаги. По майка тя е черкезка, затова реши да събуди у сина си мъжа, като му намери достойна жена от своето племе. Жените май винаги успяват да постигнат замисленото. През последните три години Сюлейман постепенно ставаше роб на харема. Понеже там се появи Махидевран.
— Чувал съм това име — поглаждайки брадата си, каза Грити с вид на човек, за когото не съществуват тайни. — Чувал съм го, още когато тя беше в Маниса. Аз съм търговец, а търговецът трябва да купува също и вести за всичко, което става наоколо. Особено високи вести. За тази Махидевран могат да заговорят навсякъде много повече, отколкото за самия Сюлейман. Не е ли така, Ибрахим?
Ибрахим мълчаливо се усмихна. Като се смяташе дълбоко в душата си за най-умния от хората, с които се сблъскваше, той не обичаше пророците, а освен това знаеше, че можеш да купиш наистина всичко, дори и най-големите тайни, но още никой и никога не е успял да купи познаването на бъдещето.
— Ще видим — уклончиво отговори той. — Сюлейман току-що е седнал на престола на Османовци.
— Но вие познавате султана както никой друг! — възкликна Грити.
— Аз не познавам дори собствените си сънища — грубо отговори гъркът и повтори: — Дори собствените си сънища.
МАХИДЕВРАН
Може би напълно познаваше своя син само валиде Хафса. Това й струваше много. Беше посветила на Сюлейман целия си живот, устата й потъмняха от дълголетното пренебрежение, което търпеше от султан Селим, създал по примера на своя дядо Мехмед Завоевателя цял харем от хубави юноши, беше отдала всичките си душевни сили на единствения си син и градеше зданието на неговия живот упорито и грижливо. Между майката и сина нямаше обичайната любов, обединяваше ги неизбежността, а може би страхът или дори ненавистта, но те вече не можеха да се разединят: твърде много се бояха един от друг, твърде много тайни лежаха помежду им, които светът не биваше на знае.
Тези тайни не включваха жените. Те не бяха недостъпни за султанския внук, а след това — син. Щом като на Сюлейман започнаха да му набождат мустаци, той получи свой харем, без дори да си мръдне пръста. Понеже е казано: „…встъпвайте в брак с онези, които са ви приятни — с две, три, или четири жени. А ако се боите, че не ще бъдете справедливи с толкова много жени, то встъпете в брак само с една или с робините, които сте добили.“
Приучен от малък на разпуснатост, Сюлейман обаче не се впусна в нея жадно и безразсъдно, но и не пренебрегваше жените като баща си. Той бленуваше и тъгуваше за по-чисти, изтънчени и благородни преживявания. Имаше предостатъчно досадни и тъпи жени-девойки и разкошни глупави одалиски. Сега искаше да вижда до себе си една жена, красива и горда, привлекателна и мъдра не само с тялото си, а и със сърцето си, жена, която би могла да го разбере и да му бъде равна навсякъде и навсякъде да го прави щастлив: на трапезата, в разговор, в постелята и държавните работи, които неминуемо му предстояха в бъдеще.