Не чуваше вече как пее Гюлфем, не виждаше как безсрамно се кърши пред султана, не забеляза и движението на султанската ръка, след което главният евнух мигновено се озова пред повелите-ля и му подаде лека кърпичка от цветен муселин. Султанът се размърда на трона, като че се готвеше да стане, да направи нещо. Настася не знаеше какво именно, но и без да знае, така се изплаши, че изскочи на подиума, където в нега се извиваше Гюлфем, а евнухът с белите вълнени чорапи, като се боеше да изостане от Хурем, веднага помъкна подире й тъпана, блъсна се в разгневената Гюлфем, та чак тъпанът закънтя отвътре и за Гюлфем всичко пропадна. Валиде ханъм се усмихна едва забележимо, Махидевран се разсмя нескрито, а султанските сестри се спогледаха с усмихнати очи. Сюлейман, макар и да не се поддаде на смеха, завладял приближените му жени, се отказа да стане, продължи да седи и се намести още по-удобно и добре. И тогава Настася запя с висок и печален глас, тъпанът удари, малката гъвкава фигурка литна, извивайки се, плавно пое в кръг, полетя като лъч, като сияние, по-бързо и по-бързо и вече само гласът й летеше върху златна вълна. Никой не виждаше Настася, само чуваха дълбокия й глас, а тя не се чуваше, не виждаше никого и нищо, само себе си цялата, по косата й струяха змии червена светлина, към краката й се спускаха сенки като дипли тъмна коприна, гигантският тъпан кънтеше като нейното малко неудържимо сърце, широките алени шалвари плахо трепкаха около краката й, а гласът й секваше от тези страхове и летеше все по-високо и по-високо, сякаш искаше да излети от огромната клетка на харема, като остави на дъното му неговата господарка и при-тежателка. Но гласът не изчезна. Настася не искаше да го пуска, той трябваше да бъде заедно с нея и в най-голямата скръб, както беше някога във всички радости. Грейна рязка и звънка светлина, евнухът с белите вълнени чорапи отмъкна веднага тъпана. Настася, без сама да усети как и кога, се озова сред тежкия облак от аромати, които лъхаха от намазаните тела на одалиските, а насред залата отново кръжеше групичка грациозни танцьорки-грузинки. Султанът седеше на своя трон, пак така замислен и равнодушен, и пъстрата кърпичка, подадена от главния евнух, висеше на облегалката на трона. Около Настася цареше безпокойство и напрегнато очакване, чуваше се тих шепот; събраните на купчина една до друга като стадо овце одалиски не се решаваха нито да мръднат, нито да въздъхнат свободно, само сияещата Гюлфем, като откри, че Настася се е озовала по-близо до султана от нея, почти нахално се промъкна нататък и я закри с разкошното си тяло, изправяйки се пред очите на Сюлейман, без да се бои от изпепеляващите погледи на Махидевран, която не търпеше съперници, дори временни и без значение. Султанът, сякаш омаян от вида на цветущата Гюлфем, бавно се надигна и махна слабо с ръка, като че търсеше във въздуха нещо невидимо. Главният евнух, който мигновено се озова до Сюлейман, подхвана прозрачната цветна кърпичка, оставена от султана там, където тя висеше, и тръгна след своя повелител, като го следваше почтително от дясната му страна.
Танцът не секваше, затова султанът известно време стоешком се вглеждаше в тънките танцьорки, но навярно му доскуча от неразличимото проблясване на ръце, крака, лица, оголени гърди, жадно вперени очи и разтворени устни. Той бавно тръгна към тълпата одалиски, вървеше като че ли право към Гюлфем и гледаше сякаш само нейната черна гъста грива, но неочаквано отмина одалиска-та, тълпата се разтвори пред него, както Червеното море пред Мойсей, и султанът смело се потопи в това море от нежност, красота, копнежи, надежди и отчаяние. Тънките му устни под дългите мустаци незабележимо се извиваха в усмивка, но за коя беше предназначена тази усмивка, коя я очакваше щастие и възнесение? Сюлейман бродеше сред полуразголените момински тела като сляп, едва ли не опипом, не виждаше и не забелязваше никого, свърна отново натам, където беше Гюлфем и тя горделиво изпъчи гърди, тези капани на сладострастието, в които неминуемо султанът трябваше да попадне, но той не стигна до нея и неочаквано замахна с дясната си ръка косо отдолу нагоре. Главният евнух, който се спусна при това замахване, мигновено постави в ръката на султана муселинена-та кърпичка, муселинът увисна за момент в пространството, всички очи литнаха към кърпата и паднаха подир нея като простреляни от безжалостен стрелец, паднаха, за да видят… Бдително и строго пази харемът своите тайни, но дори и през харемните стени е проникнал погледът на Сюлеймановия личен биограф, който не е могъл да се сдържи да не опише събитието, от което беше започнало възнесението на неизвестната робиня от Украйна: