Защо ли измени сама на себе си и накрая тръгна за хамама? И тя не знаеше. Небето блестеше от другата страна на морето над сиво-сините вълнисти хълмове на Юскюдар89. Някъде сред дърветата тъжно гукаше гугутка, зовеше я към къщи, към къщи, към къщи… А къде е твоят дом, Настася? И Настася ли си още, или си вече само Хурем? И кого да слушаш сега — гугутката или собственото си сърце? Любовта, мъдростта и птиците не знаят родина. Те са прелетни и са навсякъде като мъката и отчаянието.
Като се спъваха в широките шалвари, още сънливи, разменяйки вяло по някоя дума, обитателките на харема излизаха извън Вратата на блаженството, евнусите подвикваха край тях като овчари, слугините едва мъкнеха големите тежки кошници с храна и напитки за цял ден, а всяка от жените си носеше в голяма бродирана платнена бохча чаршафи, сапун и благовонни масла. Тъмната грамада на „Света София“, където правоверните вече извършваха утринния си намаз90, изплува и остана назад, следваха още някакви сгради, каменни или дървени, не можеше да се разбере, а после покрити с мъх кубета на прихлупено чудновато здание без прозорци и без врати, като в гатанката: „Без прозорци, без врати — пълна къща със жени.“ Врати все пак имаше, незабележими и прихлупени като самото здание. И къщата се напълни с жени, когато топлата вълна на ха-ремните обитателки изпълни хамама. Вътре още цареше тъмнина, понеже цялото помещение се осветяваше от малки кръгли прорези в кубетата. Жените шумно и бързайки се разсъбличаха между високите колони, окръжаващи просторната кръгла зала, от която излизаше приятна суха топлина. Нареждаха си дрехите и бохчите върху резбованите дървени пейки, завързваха пъстрите пещимали и се пръскаха по банята, непазени и неследени от никого, получили временна свобода поне в това каменно убежище на топлина, вода и покой. В кръглата съблекалня в средата на мраморния под бликаше водоскок, от който стъпаловидно се спускаха мраморни чаши, като ставаха все по-малки. Водата тихо ромолеше, преливайки от големите чаши в по-малките и сякаш пригласяйки на звука на водата, неспирно пееха жълти канарчета в златни клетки, украсени със сини мъниста. Тесни врати водеха към топлия соуклук — преддверието, където върху широки дървени пейки, подложили под главите и хълбоците си малки възглавнички, вече лежаха и се пареха одалиски. Множество малки вратички водеха от соуклука към помещенията за къпане, а през широк проход можеше да се излезе в трета мраморна зала, където покрай стените имаше мраморни корита и над всяко от тях — бронзови кранове с гореща и студена вода. В четирите ъгъла, отделени с ниски стени, бяха къпалните за валиде ханъм, баш кадъната91 Махидевран и султанските сестри, а в средата се издигаше просторният осмоъгълен гьобекташъ92 за онези, които искаха да изпитат истинската наслада на хамама.
Хурем, като поскита из хамама, се върна в залата, където пееха канарчетата и се разположи удобно на топлото мраморно възвишение, което обграждаше залата под колоните. Не взе възглавници, скри лице в свитите си ръце и само с крайчеца на окото наблюдаваше как в залата бавно просветва от все по-мощните снопчета светлина, падащи през стъклените отверстия на високия купол. Около нея, отдавна вече хвърлили пещималите, наслаждавайки се на волната голота, се излежаваха одалиски, грееха се на топлия мрамор, напарваха се и потъваха в пот и леност. Тялото се отпускаше като маджун. Не ти се искаше нито да шаваш, нито да приказваш, нито да мислиш. А може би и това беше щастие?
Като наруши без покана усамотението на Хурем, до нея се настани русокосата, пълна като Гюлфем венецианка Кината. Розовото й тяло беше напращяло от сила, топлината проникваше в Кината и щедро бликаше от всяка клетка. До тази мощна самка Хурем изглеждаше дори не и момиче, а момче — дребничка, тънка, само гърдите й бяха тежки и изпъкнали, но тя ги криеше под себе си, лежеше по корем, поглеждайки наоколо със синьо-зелените си очи, от които непрекъснато искреше смях — пък и как да не се смееш тук при зрелището на тези голи ленивки, напарени, размекнати и съвсем оглупели от топлината.
— Видяла ли си какви армагани е изпратил султанът на Гюлфем от Белград? — горещо запита Кината. — Тюркоази със злато и сребърен съд за умиване.