За прелюбодеяние в Турция няма леки наказания. Ако нощната стража хване някъде прелюбодейци, хвърлят ги в зандана и сутринта ги водят при субашията95, който според обичая нарежда да качат блудната жена на магаре, на чиято глава връзват еленови рога, а нейният любовник трябва да хване магарето за повода и да го прекара през целия град за посмешище на всички. Отпред върви служител на субашията и свири с рог, събирайки народа. Хората замерват любовниците с гнили портокали и камъни, а когато те, опозорени и полуживи, се връщат вкъщи, на всичко отгоре жената я карат още да заплати за магарето, сякаш тя го е наела за подобно развлечение, а на мъжа налагат стотина удара по петите или вземат откуп — по аспра за всеки удар.
— Нима и Хума са я разкарвали на магаре? — попита Кината.
— Хума е от царски дом — надменно отговори Хатидже, — а султанските дъщери не се подлагат на онова, което е за простолюдието.
— Не говорете за Хума — намеси се валиде ханъм, отпъждайки сънливостта, в която потъваше под монотонното бръмчене на гласовете.
— Нека да знаят! — не я послуша Хафиза, която очевидно не обичаше валиде ханъм. — Нали и ти не знаеш за Хума? — понита тя Хурем.
— Не зная.
— И аз не зная! — наведе се към Хафиза Кината. — Чувала съм, ама не знам.
— Бали бей си спечели безсмъртна слава край Белград — каза валиде ханъм, — не подобава да приказвате за жена му.
— Бали бей бе наречен Гази — най-големият войн в свещената война — обърна се към нея Хафиза. — А какво от това? През шестдесетгодишния си живот е насъбрал толкова титли и звания, че биха стигнали за хиляда войни, а каква полза от това?
И тя подигравателно започна да изброява титлите на някакъв си непознат на Хурем Бали бей: здрав стълб, високо знаме, велик прорицател на прорицателите, величествен, като звездата на Юпитер, сияещ като утринна зора, блестящо острие на меча, вдигната над врата на божите противници и враговете на пророка сабя, слава на борците за вяра и подвижничество, унищожител на неверниците и многобожниците, притежател на високи достойнства и не-достижими степени, възнасян до небесата за добротата на характера и щедростта, благодарен на господа за дарените му блага. Този човек беше хвърлял под копитата на коня си цели земи, оставял беше планини от трупове, но се беше оказал неспособен за онова, на което е способен последният бедняк — не можал да опази жена си.
— Казват, бил нисък, дребосък — засмя се Гюлфем. — Дори го и наричат Кючук Бали бей. Та как такъв ще задържи Хума?
Бали бей беше син на Яхия паша, великия везир на султан Баязид. Яхия паша беше женен за сестрата на султана, родила седем сина, сред тях и Бали бей. На Бали бей султан Баязид беше дал дъщеря си Хума. Хума била толкова далеч от целомъдрието, колкото нейният мъж от милосърдието. Тя упорито се измъквала от харема на Бали бей, като казвала, че иска да се върне в султанския харем в Стамбул, но по пътя всеки път се вкопчвала в някой мъж, като залъгвала или подкупвала своите пазачи-евнуси, ненаситна за любовни развлечения, жадна за нови и нови съучастници в греха. Най-сетне в Стамбул тя се влюбила истински в младия четец на корана в „Света София“ хафъз Делакоглу и дори родила от него дъщеря. Стамбулският кадия, като не смеел да изправи пред съд Хума, прогонил Делакоглу от джамията и той се отправил към Рлдирне. Но в Бабаески умрял от чума и когато Хума узнала това, напуснала сарая, втурнала се към Йени Хисар, откъдето тайно се добрала до гроба на Делакоглу, откопала тялото, убедила се, че той е наистина мъртъв, закопала го отново, върнала се в Стамбул и завъртяла любов, както преди това с Делакоглу, с неговия по-малък брат, също хафъз. Когато обаче младият хафъз изменил на Хума, тя плюла в лицето му и се утешила с придворния белолик коняр, след това имала още един роб-черкезии, след него още един роб коняр, а сетне някакъв чауш, прислужник в джамията на султан Ахмед — и всичко това не заради необикновената си красота, а за пари, за калпави и несметни пари. И най-сетне Бали бей, като не можел да понася повече позора, се оплакал на султан Селим и той скрил сестра си някъде на островите, по-далеч от съблазните.