Отнесен в неговата шатра от коприна, султанът не след дълго свършил, а неговият по-малък син Баязид, който затворил бащините очи, бил провъзгласен от еничарите за новия султан и когато в султанската шатра се върнал по-големият син на Мурад — Якуб, който бил преследвал недоубития противник, Баязид заповядал да удушат брат му пред очите му, за да няма съперник за трона. И отново трябвало хитрият победител да бъде подкупен, и отново с тялото на млада славянка. Още не било изстинало тялото на княз Лазар, а при Баязид вече била доведена неговата петнадесетгодишна дъщеря Оливера, и когато двадесет и осем годишният Баязид видял красотата й, у него пламнала такава страст, че заповядал да заведат девойката в джамията в Аладжахисар пред кадията и моллата98, за да засвидетелствуват брака му с княжеската дъщеря. До този момент, освен многото жени в харема, Баязид имал две съпруги — Девлет хатун, дъщеря на турски бей и една гръцка принцеса. Но тези негови жени не били за любов и той забравил за тях, щом Оливера го погледнала с големите си очи. Заповядал да покрият лицето й с копринено фередже, та никои други мъжки очи да не гледат тази красота. Искал да изпрати Оливера в харема да поотрасне там още малко, но разбрал, че не може да проживее без нея нито минута. Нарекли Оливера баш кадъна Султания, изпълнявали най-малките й прищевки, братята й Стефан и Вук султанът приемал в двора като най-скъпи гости и за първи път на османските пиршества се появили гръцки вина и сръбска ракия. Не се знае дали прекрасната Оливера нямало напълно да завладее душата на Баязид, ако внезапно не се бил появил от дълбините на Азия страшният хан Тамерлан и не разбил войската на победоносния султан на полето Чубук близо до Анкара, като взел в плен самия султан.
Карали султан Баязид в една желязна клетка след плъстените юрти на куция номад. Навярно от своята клетка Баязид виждал как ордите на Тамерлан палели и грабели първата османска столица Бурса, как превърнали в конюшня най-голямата светиня на Бурса „Улуджамия“, как взели харема му и пленили Оливера с двете й малки дъщери.
Тамерлан вдигнал пир за своите нукери99 — седял върху бял килим, подвил строшения си, неподвижен крак, гледал как донесли в желязна клетка пленения султан Баязид и заповядал на него и на гостите му да прислужва жената на султана Оливера, съвсем гола, само със скъпоценни украшения и с прозрачен муселин на бедрата. Оливера не се бояла от смъртта, но когато й казали, че ако не се подчини, ще бъдат убити двете й дъщери, тя преклонила глава и понесла към кървавия Тамерлан златната чаша с кумис. Вървяла, като че стъпвала боса по сняг, ръцете й треперели, кумисът се разливал по белите й бедра. Тамерлан, присвил очи, спокойно съзерцавал знатната пленница, неговите стари нукери гледали също спокойно Оливера, затова пък по-младите едва сдържали кипежа на кръвта си, били гртови да скочат срещу тази жена и ако не бил там техният повелител, не се знае как щяло да свърши. Оливера не виждала никого и нищо, съзирала само своя срам, своето падение и своя позор, затова дори не се и учудила, когато едва не се блъснала по пътя си в желязната клетка, в която, вкопчил побелели пръсти в прътите, прехапал устни, за да не завие от болка и ярост, стоял нейният повелител, нейният любим съпруг султан Баязид.
Да би могъл да целуне лицето й, по-скъпо от целия свят, да изтрие праха от краката й и да го притисне до очите си като целебно лекарство! Но само стон и мъка. Защото тези бели нозе вървели не към него и не за него.
Оливера намерила в себе си още сила, за да се приближи съвсем до клетката и да каже през прътите на Баязид:
— Правя това, за да спася моите деца, мой нещастни затворен повелителю!
Не казала „нашите“ деца, а само „моите“. Искала да понесе чашата с кумис по-нататък, но загубила съзнание и паднала.
Баязид не изтърпял това поругание. Глътнал отровата, която криел в златния си пръстен. И колкото и да настоявал Тамер-лан неговите лекари да спасят султана, защото трябвало да го закара в Самарканд като най-голямата плячка, всички средства се оказали безсилни срещу отровата.
Едва десет години след смъртта на Баязид и разрухата, причинена от ордите на Тамерлан, Османското царство било отново възстановено. По-големият син на Баязид Мехмед умрял от пресилване по време на лов за глигани, а по-малкият син Мурад дълго се борил със своя побратим Мустафа и най-после се утвърдил на престола. Страшната османска сила отново надвиснала над славянството и отново, за да омилостивят султана, му принесли в жертва млад женски живот. Сръбският деспот Джурадж Бран-кович изпратил на Мурад за жена дъщеря си, племенница на Оливера, принцеса Мара.