От Белград едва ли не бягаше. Сякаш не искаше да има нищо общо с онези, които се връщаха невредими от бреговете на Дунав — с убийците, грабителите и победителите. В Стамбул пристигна тайно, спотаи се в непристъпните дълбини на сарая, не пускаше никого при себе си, не искаше да вижда дори Ибрахим, отказа да се срещне със самата валиде ханъм, само черният главен евнух нощем водеше при него ту Гюлфем, ту други одалиски, докарани още от харема в Маниса, и сега те бяха единствените, които можеха да се хвалят и гордеят с милостта и вниманието на самия падишах. После приготвиха султанската ладия, застлаха я с килими, качиха на нея арфистки и одалиски и Сюлейман дълго се разхожда по Босфора, а Мраморно море ехтеше от музика, песни и смях. Султанските деца умираха едно след друго, отчаяната Махидевран си скубеше косите, блъскаше си от мъка главата в земята, а Сюлейман, сякаш без да забелязва нищо, се отдаде на тежък и непрогледен разврат, като че ли завинаги беше забравил величието, на което служеше през първата година на властвува-нето си с достойно за удивление старание.
Никой не знаеше за тайнствения женски глас, който преследваше султана, никой не чуваше този глас, чуваше го само Сюлейман и всички опити да го заглуши се оказаха напразни и гласът зовеше султана отново и отново — накъде и откъде?
Сюлейман повика своя любимец. Затвориха се в покоите на Мехмед Завоевателя и по цели нощи пиеха сладки кандийски вина. Ибрахим умоляваше султана да стори за стамбулците селямлък — да мине тържествено по града, както подобаваше на победителя на неверниците, но султанът не искаше да се яви дори на седмичните ритуални приеми в двореца, където дворът трябваше да вижда своя султан, а султанът — през прозрачната завеса, отделяща неговия трон от присъствуващите — своите придворни. Той не искаше нищо — само да открие този глас, който го зовеше непрестанно и упорито, но за който не можеше да каже никому, дори на Ибрахим, тъй като нахалният грък само би се присмял на султана, а на султаните не може да се присмиват.
Сюлейман искаше да бъде добър и щедър. Одалиските, които му водеше главният евнух, обсипваше с дарове както никой и никога. Заповяда в Стамбул да съградят още няколко имарета — приюти за бедните. Непрекъснато питаше Ибрахим:
— Кажи какво искаш? Какво бих могъл да направя за тебе?