Валиде ханъм също виждаше тези гърди и също знаеше, че между тях може добре да легне главата на нейния царствен син и се боеше от това, тъй като се беше убедила вече, че робинята от Украйна е най-опасната съперница не само на всички одалиски, не само на глупавата Махидевран с нейното добре охранено, сладко като халва тяло, а дори и на нея — недостижимата в своето величие и власт повелителка на харема и на своя единствен син. Когато султанът, след като се върна от големия поход печален и мрачен въпреки блестящата победа, го удари на разврат, за да прогони мъката, валиде ханъм се радваше иа този тъмен проблясък на мъжественост у Сюлейман. Когато се увлече по малката украинка-роксоланка, повелителката на харема дори тайно помагаше за това увлечение, надявайки се може би и на попълване на дървото на Османовци, понеже децата на Махидевран се оказаха недълготрайни и още не се знаеше дълго ли ще изкара единственият останал жив неин син и наследник на трона Мустафа. Пък и не биваше могъщият род на Османовци да остава застрашен, като има само един наследник — валиде ханъм знаеше това от собствения си горчив опит: нали двадесет и шест години не знаеше спокойна минута, пазейки живота на своя син, комуто бащата не съумя, не можа или не поиска да даде нито един брат. Валиде ханъм вярваше в духа и силата на степите, на края на които се беше родила самата тя, готова беше да приветствува раждането на син от тази роксоланка, скланяше да я направи и кума хатун, тоест втора жена на султана, но никога първа, баш кадъна, на мястото на Махидевран. Понеже Махидевран беше само едно тяло, тъпо и глупаво, което можеш да тласнеш лесно, накъдето си искаш, а Хурем е разум, непокорен, своеволен като онези безбрежни степи, с които ето вече колко време безнадеждно се бие войнственият народ на самата Хафса. Още когато нямаше нищо, когато Хурем беше безкрайно далеч от царственото внимание на Сюлейман, валиде ханъм, подсъзнателно чувствувайки заплахата, която се криеше в малката украинка, незабележимо, но упорито ръководеше нейното възпитание. Според установения открай време обичай, обитателките на харема ги събираха за цял ден накуп, та да са всички пред очите и да нямат възможност да получат така желаното усамотение, понеже насаме току-виж че намислили нещо греховно, та понякога и лошо, а така — празно-главие, мързел, преяждане, перчене и показване на телесните прелести и в същото време ревниво следене и взаимно дебнене, подхранвано от неизчерпаемите източници на завистта, този най-страшен човешки порок. Хурем, като че ли подчинявайки се на въведения ред, охотно пееше и се смееше сред шумната тълпа на одалиските и в същото време все гледаше да се откъсне от тях, когато й омръзваха с празнотата си, извоюваше си всяка свободна минутка, използвайки я за обогатяване на своя ум. Другите се тъпчеха с ядене, спяха, мислеха само за скъпоценности, премени и украшения и веднага се залавяха за всичко, с което можеха да направят телата си по-съблазнителни, а тази с почти момчешкото тяло, с дъха на дивите степи в чудните златни коси, се грижеше само за ума си, изграждаше го като мост, по който може да се премине и най-широката река, като небесен свод, под който гласът лети до ушите на самия аллах. За харема такава робиня беше опасна. Затова валиде ханъм прикрепи към Хурем една стара мъдра туркиня, която да научи малката украинка на просторечен турски език, на груби песни и на всичко онова, което беше така далечно и едва ли не противно на султан Сюлейман, възпитан в духа на изисканата персийска поезия и арабското мъдрословие. Валиде ханъм отнапред се досещаше как тези простонародни песнички, предадени на Хурем от добрата уста хатун, ще подразнят изтънчения слух на повелителя, който още от детството си пишеше назире — подражания — на блестящите касиди101 и газели на Ахмед Паша, великия поет, съумял да стане любимец на двама могъщи султани — на Мехмед Завоевателя и на Баязид Справедливия. Но всичките й хитрости не доведоха до нищо. Малката роксоланка плени султана неизвестно с какво. Една нощ и дори десет нощи със султана — в това още нямаше нищо застрашително, всички очакваха края и валиде ханъм вярваше, че все пак малката робиня ще омръзне на Сюлейман с нейните песнички, еднакво варварски и на нейния неразбираем език, и на просто-рсчния турски. Валиде ханъм твърдо вярваше още, че постната плът на неопитната в любовните развлечения украинка няма да достави наслада на султана и той неминуемо ще се върне към своята сладка Махидевран или към другите пищни одалиски. Нали и най-дълбокият кладенец се изчерпва. Не се ли изчерпа и нейното собствено тяло така, че султан Селим завинаги се отчужди от нея веднага след като тя му подари син и дъщеря?