Над стихията на Безистена не беше властна никаква сила освен някоя още по-голяма стихия. И такава стихия в Стамбул открай време е бивал пожарът. Безистенът беше горял и при императорите, и при султаните, започвайки с първия от тях в Стамбул — Мехмед Завоевателя. Идването на всеки нов султан се озна-менуваше не само със завоюването на земи, с еничарски бунтове и с изграждане на нови джамии, тюрбета и медресета на площадите и хълмовете на Стамбул, а и с див вик, от който потреперваше цялата столица, който можеше да прозвучи и през деня, и през нощта, и на най-големия празник, и по време на най-страшния мор, в летен зной и в студен зимен ден: „Янгън вар Бедестенде!“ — „Пожар в Безистена!“
И тогава в този затворен, загадъчен свят наставаше ад. Не беше възможно да се наближи огънят, той властвуваше непобедим под вечните сводове на пазара и всичко живо, което беше там, загиваше безследно. Гореше всичко, което можеше да изгори, металите се разтопяваха, камъните се пукаха, водоскоците пресъхваха, черният пламък бълваше от Безистена като от ада.
Сюлейман още не бе преживял своя пожар в Безистена. Твърде малко беше властвувал засега. Ибрахим и Грити без страх отидоха навътре в Безистена, проникнаха в най-големите му дебри, минавайки край планините от стоки, край хорската врява, рева на животните, блясъка на скъпоценностите и купчините отпадъци и стигнаха до мегдана, където се стелеше златен дим от косите попадения на слънцето през наклонените прозорци на високите сиво-черни сводове. Широките лъчи се удряха в каменните плочи на мегдана и изпускаха златни струи, от което изглеждаше, че тук всичко плува, движи се и лети в простора над древните плочи, над големия беломраморен водоскок сред мегдана и над дървените одъри — голи или застлани със стари пъстри килими в зависимост от това кому принадлежаха и колко ценна стока се излагаше на тях.
Стоката на най-осветения в целия Безистен мегдан бяха хората. Робите.
Доведени от военните походи, отвлечени от корсарите, заловени като диви зверове, откраднати, купени, продадени и препродадени. Юнаци с редки дарби, кастрирани момчета, млади момичета и жени за черна работа, красавици за забава на синовете на исляма, харемна плът, дивни творения на природата с тела прекрасни и чисти, до които не беше посмял да се докосне дори слънчев лъч.
Робите биваха извеждани поотделно, но и на цели върволици от страничните тъмни проходи, по-скъпата стока се показваше на подиумите, а по-евтината — на цели тумби долу. Продавачите извикваха цената, хвалеха своите роби и тяхната сила, младост, красота, ученост и умение. Наблизо в Безистена на също такива търговски площади, със същата врява, блъсканица и тъпканица продаваха коне, птици, магарета, овци, кози и кучета (не продаваха само котки, понеже това беше любимото животно на пророка).
Коранът забраняваше на жените да се разголват пред мъжки погледи. Тук жените бяха голи. Понеже бяха робини за продан. Едни стояха с вид на покорни добичета, други, които не се бяха помирили с участта си, носеха следи от ярост върху лицата си; едни плачеха, други със сухи очи пронизваха мъчителите си — да можеха, биха ги убили с погледа си.
— В Маниса не сте имали такъв избор — каза Грити на Ибрахим, когато наближиха мегдана на робите.
— Никога не мога да наблюдавам тази търговия спокойно — с нервна гримаса промълви Ибрахим. — Винаги ще си спомням как ме продаваше Джафер бей, как ме държаха гол ей на такова подиумче…
Като дадоха поводите на слугите, те слязоха от конете и се смесиха с тълпата от богати купувачи на жива стока. Вървяха, без да бързат, и като че ли бяха единствените тук, които можеха да погледнат всичко ставащо на площада с непредубедено, незаинте-ресувано и комай равнодушно око. Сякаш бяха дошли за развлечение, без да имат намерение да купуват, а само да наблюдават отблизо позорния търг и да поразмишляват от висотата на своята независимост.