Кайрьо останал доволен от благородните му намерения и казал:
— Приятелю, имал съм случаи да се убедя, че хора, склонни на младини към безразсъдство, могат в зряла възраст да станат истински праведници. В свещените сутри пише, че и най-заклетият злодей би могъл да стане дълбоко почтен човек, ако от все сърце желае това. Не се съмнявам, че имаш добро сърце, и вярвам, че бъдещето ще е по-благосклонно към теб. Тази нощ ще чета сутрите и ще се моля да намериш сили да преодолееш старите си грехове.
След тези думи Кайрьо пожелал лека нощ на стопанина и той го отвел в странична стаичка, където го чакала готова постеля. След малко всички легнали да спят, а монахът зачел сутрите на светлината на книжен фенер. Той чел и се молил до късно, а преди да заспи, отворил прозореца, за да се полюбува още веднъж на пейзажа. Нощта била прелестна: нямало ни облаче, ни полъх на вятър, а ярката лунна светлина очертавала рязко черните сенки на дърветата и искряла в капките роса. Песента на щурците и цикадите звучала като многогласен хор, а грохотът на близкия водопад отеквал могъщо в нощта. При шума на водата Кайрьо почувствал жажда, сетил се за бамбуковия водоскок зад къщата и решил, че може да се напие, без да буди къщата. Дръпнал безшумно междинната плъзгаща се врата и на светлината на фенера си видял да лежат на пода пет тела — без глави. За миг монахът застинал, поразен от мисълта за страшно престъпление. Но веднага забелязал, че няма и капка кръв, а по обезглавените шии не личат следи от меч. После си казал: „Това е или зрителна измама, дело на зли духове, или са ме подмамили в селение на рокуро-куби… В книгата Сошинки5 пише, че ако някой намери обезглавеното тяло на рокуро-куби и го премести, главата никога вече няма да успее да се върне на мястото си. В книгата пише още, че като не открие тялото, главата се удря три пъти о пода, подскачайки като топка, задъхва се, обзета сякаш от ужас, и скоро след това умира. Ако тези тук са рокуро-куби, то едва ли ми мислят доброто, така че ще трябва да послушам съветите на книгата.“
Кайрьо хванал тялото на аруджи за краката, довлякъл го до прозореца и го изхвърлил навън. После се спуснал към задната врата, но тъй като била залостена отвътре, досетил се, че главите са излезли през отвора за дима на тавана. Кайрьо вдигнал внимателно резето, изтичал в градината и се запрокрадвал към горичката. Между дърветата се чували гласове и монахът се насочил към тях, като се криел в сенките на дърветата, докато успял да се спотаи наблизо. После съгледал иззад един дънер главите на петимата рокуро-куби. Те блуждаели в тъмнината, говорели си и дъвчели червеи и насекоми, които събирали по земята и между дърветата. Скоро обаче главата на аруджи престанала да яде и казала:
— Ах, колко тлъстичък е този монах и как добре ще си похапнем!… Беше глупаво от моя страна да му разправям врели-некипели — така само го накарах да чете сутри за спасение на душата ми. А няма да е лесно да се приближим до него, защото не можем и с пръст да го пипнем, докато се моли. Но вече съмва и той навярно спи… Някой от вас да иде до колибата и да види какво прави гостът!
Друга — главата на млада жена, мигом се издигнала и се понесла леко като прилеп към колибата. Но само след минута се върнала задъхана и ужасена.
— Монахът не е там! Измъкнал се е! Но това не е най-страшното. Отместил е тялото на аруджи: само че не разбрах къде го е скрил.
При тези думи лицето на аруджи — едва различимо на лунната светлина — се изкривило в зловеща гримаса: очите се опулили чудовищно, косата щръкнала като четина, а зъбите ядно заскърцали. После от устните се изтръгнал вик и главата изрекла през сълзи на ярост:
— Оо, сега вече няма да мога да се съединя с тялото си. Трябва да умра!… И то заради проклетия монах! Но първо ще си отмъстя! Ще го разкъсам! Ще го изям!… Аа, ето го и него — ей там зад дървото. Вижте го! Вижте този тлъст страхливец!…
В същия миг главата на аруджи, последвана от останалите, се нахвърлила върху Кайрьо. Но храбрият монах се бил вече въоръжил с едно изтръгнато из корен дърво. Той го размахал яростно срещу тях. Четири глави отхвръкнали настрани. Само главата на аруджи продължила отчаяно да се нахвърля върху него, докато накрая го захапала за левия ръкав на робата. Кайрьо обаче я сграбчил мигновено за плитката и я заудрял. Тя не го пускала, но по едно време издала продължителен стон и престанала да се мята. Била мъртва. Но зъбите и останали впити в ръкава и въпреки огромната си сила Кайрьо не успял да разтвори челюстите. Така, с увисналата на ръкава му глава, той се върнал в колибата, където заварил четиримата рокуро-куби. Разкървавените им, покрити с рани глави се били вече съединили с телата. Щом го съзрели до задната врата, те изпищели ужасени: „Монахът! Монахът!“, и избягали през предната в гората.
5
Сборник от двадесет свитъка, в които са събрани разкази и истории за страшни и невероятни неща, за земни и небесни богове, за превъплъщения и ужаси. — Б.р.