А сега остава само да разкажем какво се случило с главата.
Ден-два след като напуснал Сува, Кайрьо се натъкнал на разбойник, който го спрял на едно усамотено място и му заповядал да се съблече. Монахът веднага свалил робата си и я подал на разбойника, който едва тогава видял какво виси на ръкава. И макар да не бил страхливец, се стреснал, пуснал дрехата и отскочил назад. После извикал:
— Ей ти, що за монах си? Та ти си по-лош и от мен! Вярно е, че съм убивал, но никога не съм се разхождал с нечия глава, увесена на ръкава ми… Даа, драги ми господине, явно, че с теб сме от един занаят, и трябва да призная, че искрено ти се възхищавам… А тази глава би ми свършила добра работа — ще плаша хората с нея. Ще ми я продадеш ли? Вземи в замяна дрехите ми, а за главата ще ти дам и пет рьо отгоре.
— Щом толкова искаш, ето ти и расото, и главата, но трябва да ти кажа, че това не е човешка глава, а глава на рокуро-куби. Тъй че, ако я купиш и впоследствие имаш неприятности, моля те, спомни си, че съм те предупредил.
— Ама че веселяк е този монах! — възкликнал разбойникът. — Не стига, че е убил човек, ами и шеги си прави!… — Но затова пък аз говоря сериозно. Ето ти дрехите ми, ето ти и парите, а ти ми дай главата… Каква полза от шеги?
— Вземай я — отвърнал Кайрьо. — А аз не се шегувам. Единствената шега, ако изобщо има място за шеги, е, че ти си достатъчно глупав да даваш пари за глава на зъл дух.
И като се смеел искрено на глупостта на разбойника, Кайрьо продължил пътя си.
Така разбойникът се сдобил с главата и расото и дълго време играел по друмищата ролята на монах призрак. Но когато наближил околностите на Сува, до ушите му стигнала историята на главата. Тогава той се изплашил, че духът на рокуро-куби ще му донесе неприятности, и решил веднага да върне главата при мъртвото тяло и да ги зарови заедно.
Разбойникът намерил самотната колиба в планините на Каи, но тя била пуста и тъй като не могъл да открие тялото, заровил само главата в горичката зад колибата. На гроба поставил плоча. После накарал да отслужат сегаки за упокой на духа на рокуро-куби. А плочата, известна като гроба на рокуро-куби, може да се види и днес. Така поне твърди японецът, който ми разказа тази история.