Цялото домочадие ни изпраща. Марчело Домициано ме уверява, че мога да смятам вилата му за свой дом винаги, когато съм в Неапол. Аз го каня да гостува на семейството ми в Британия. Адриана прегръща Луцила повече от приятелски — започвам да се чудя за тях двете — и леко ме целува по бузата. Но в мига, когато се обръщам, все пак улавям в погледа й нещо, което тълкувам като гняв и съжаление. Подозирам, че съм си спечелил един враг. Но стореното не е непоправимо — може би по-късно ще ми се удаде случай да изкупя вината си и тази мисъл не ми е неприятна.
Трябва да поемем на север по Виа Рома. Нямаме кочияш и се налага аз да се нагърбя с тази роля, а Луцила сяда до мен на капрата. Конете ни са чистокръвни арабски жребци, пасват си много добре и задачата ми се оказва лека и приятна. Денят е свеж и ведър, сякаш е лято. Мисля си за моята родина, колко ли е мрачно и мокро там сега.
— В Италия настъпва ли изобщо зима? — питам. — Или императорът има някаква уговорка с боговете?
— По някое време ще стане доста студено и влажно, ще видиш. Тук, на юг, е по-топло, но в самия Рим зимата понякога е жестока. Нали ще останеш за сатурналиите?
Дотогава има още два месеца.
— Не съм мислил толкова надалеч. Може би ще остана.
— Тогава ще видиш колко студено става. Аз обикновено заминавам за Сицилия или Египет през зимата, но тази година ще остана в Рим. — Тя се сгушва в мен. — Когато дойдат дъждовете, ще се топлим двамата. Представяш ли си колко ще е хубаво, Цимбелин!
— Да, но, от друга страна, ми се иска да видя и Египет. Искаш ли да заминем двамата към края на годината? Пирамидите, храмовете в Мемфис…
— Трябва да остана в Италия тази зима. В Рим или някъде наблизо.
— И защо?
— Семейни работи. Свързано е с чичо ми, но не бива да говоря за това.
Веднага схващам какво не изрича.
— Ще бъде избран още веднъж за консул, нали?
Тя застива и си поема дълбоко дъх. Изглежда съм налучкал правилно.
— Не бива да говоря за това — повтаря Луцила.
— Няма какво друго да е. Новите консули встъпват в длъжност на първи януари и ти искаш да си тук за церемонията. Кой мандат ще му бъде? Четвъртият или петият?
— Моля те, Цимбелин!
— Поне ми обещай, че ще останем в Рим, докато той положи клетва, и после ще заминем за Египет. Към средата на януари, става ли? Ще се спуснем по Нил от Александрия с лодка…
— Има много време, докато това стане. Не мога да обещая отсега. — Тя нежно слага ръка върху моята. — Но дотогава ще се забавляваме, колкото можем, нали, мили? Дори да е студено и дъждовно…
Виждам, че няма смисъл да настоявам. Може би вече си има планове за януари, в които аз не влизам. Например да замине за Африка с някой от царствените си приятели. С младия Флавий Цезар, да речем. За миг сърцето ми се свива от някаква безразсъдна ревност, после изхвърлям от главата си мисълта за януари. Още е октомври и прекрасната Луцила Юния Сцевола ще дели с мен леглото ми тази нощ и следващата, и още много нощи до сатурналиите, стига да искам. А аз искам и за момента единствено това има значение.
Първата вечер отсядаме в Капуа и Луцила ме води да разгледам фреските в Митреума. Искам да платя сметката в хотела, но откривам, че няма такава — името Сцевола като магическа пръчка ни отваря всички врати. А фреските се оказват изумителни — богът убива бял бик, а той тъпче с крака змия. И Амфитеатърът е великолепен — същият, от който Спартак призовава гладиаторите на въстание, но докато зяпам с благоговението на провинциалист, Луцила ми обяснява, че римският е далеч по-внушителен.
Носят ни вечерята в стаята — гърди от фазан и някакво ароматно вино, после дълго лежим във ваната и отново се отдаваме на страстта, както всички предишни нощи. Бих могъл да издържа на подобен живот с лекота поне до края на годината и още известно време след това.
На сутринта продължаваме по Виа Рома — тя сега се нарича Виа Апия. Местността е скучна, само от време на време минаваме край мрачните руини на мъртви градове или край по-нови селища, които може да са и на по хиляда години, но в Италия се сблъскваш с историята на всяка крачка.
Луцила непрестанно бъбри, за да разсее скуката, и сипе име след име — Клаудио, Траяно и Алесандро, Марко Аурелиано и Валериано и още десетки други, повечето мъжки, но се срещат и женски имена — Домитила, Северина, Джулия, Паолина, Транкуилина. Всичките знатни, предполагам. Неведнъж споменава членовете на императорското семейство. Личи си, че ги познава добре до един и дори е близка с тях — с императора, с четиримата му братя, трите сестри и ордата от братовчеди, близки и далечни.
Осъзнавам по-ясно отвсякога колко огромно е семейството на императора и какво множество от принцове и принцеси се подвизава в Рим, всичките със свои палати, прислужници, любовници и блюдолизци. И не е само императорското семейство, което стои на върха на света. През деветнайсетте века империя на престола са се сменили безброй династии. Повечето са изчезнали, но все пак са останали достатъчно и всички те носят гордото име „Цезари“ и предявяват ненаситни претенции към хазната. Една династия може да е паднала, но кой знае как далечните правнуци и племенници успяват да се сдобият с пенсия от държавната хазна и това продължава до безкрай.