— Свий наляво. Сега надясно. Виждаш ли Колизея? Не си го представяше толкова голям, нали? Завий надясно! Това долу е Форумът, а там на хълма е Капитолият. Ние обаче сме в другата посока, към Палатина. Виждаш ли го, с многото дворци?
Да. Огромни разкошни постройки, петдесетина на брой, ако не и повече, безредно накацали по хълма, почти притиснати една до друга. Сигурно цели планини от мрамор са отишли за построяването на този изумителен лабиринт.
Насочваме се право към сърцето му. Входът към Палатина се охранява строго, навсякъде сноват преторианци, но изглежда всички познават Луцила и ни дават знак да минаваме. Тя се опитва да ми обясни кой дворец чий е, ала за мен бъркотията е безнадеждна, пък и самата тя не е съвсем сигурна. Долу, почти в подножието, са старите дворци — на Август, Тиберий и Флавиан, но почти всеки император по едно или друго време се е опитвал да допринесе за разкрасяването на хълма и сега тук могат да се видят двайсетина различни стила, включително доморасъл ориенталски и псевдовизантийски, да не говорим за странните постройки от времето на Упадъка. Накъдето и да се обърнеш, навсякъде се виждат аркади и павилиони, еркери и колонади, куполи и сводове, фонтани и базилики.
— А императорът? — питам. — Той къде живее?
Тя махва неопределено с ръка към най-гъсто застроената част на хълма.
— На различни места. Никога не остава две нощи поред в един и същ дворец.
— Защо? Не го свърта на едно място ли?
— Нищо подобно. Актиний Барон го кара.
— Кой?
— Варон. Префектът на преторианците. Луд е на тема заговори.
Не мога да не се засмея.
— Заговорите за убийство на императора обикновено не са ли дело на префекта на преторианците?
— Обикновено е така. Но императорът винаги е убеден, че няма по-верен човек от префекта до момента, в който той го наръгва в корема. Е, аз не знам кой би тръгнал да убива кретен като нашия Максенций…
— Ако наистина е толкова некадърен, колкото твърдят всички, това не е ли достатъчна причина?
— И на негово място да сложат някой от още по-некадърните му братя ли? Не, Цимбелин, познавам ги всичките, повярвай ми, Максенций е най-добрият от цялата шайка. Дано боговете да му дадат дълъг живот!
— Дано!
Двамата се заливаме от смях.
Дворецът, към който сме се упътили, е един от най-новите — разкошен павилион за гости с много крила, украсен богато с пищни мозайки в ослепително ярки цветове. Луцила обяснява, че е построен преди петдесетина години, по времето на лудия император Деметрий, последния Цезар от времето на Упадъка. Тя самата има малък апартамент в него, подарък от добрия й приятел принц Флавий Руфус. Изглежда много хора не от царска кръв обитават хълма. Така е най-удобно за всички, като се знае какво представлява уличното движение в Рим.
Престоят ми в столицата започва по същия начин като в Неапол — Луцила ми съобщава, че ще имам възможността да участвам в бляскав светски прием. Домакин ще бъде не друг, а прословутият граф Нерон Ромул Клавдий Паладий, който гори от нетърпение да се запознае с мен.
— А кой точно е той? — питам.
— Дядо му е брат на граф Валериан Аполинарис. Чувал ли си за него?
— Естествено.
Не е нужно да си учил в Кантабригия, за да знаеш кой е той. Създателят на съвременната империя, великият консул от времето на Войната за обединение. Валериан Аполинарис е човекът, измъкнал разпадащата се империя от блатото на Упадъка, сложил край на отцепническите опити в провинциите и възстановил авторитета на централната власт. Тъкмо той беше издигнал на престола дядото на сегашния император, Лауреол Цезар. И сам беше намерил смъртта си в касапницата на Терора заедно с още много други.
Не знам нищо за този негов внук Нерон Ромул Клавдий Паладий, освен онова, което съм чул от Луцила. Ала дори само обстоятелството, че всеки път го нарича с пълното му име, говори ясно, че той също е човек с голяма власт.
Това става очевидно още в мига, когато с Луцила пристигаме в двореца му на Палатина.
Самият дворец е сравнително скромен — очарователна сграда в ниската част на хълма, недалеч от Форума, строен по времето на Възраждането за една от любовниците на Траян VII. Тъй като граф Нерон Ромул не заема висш държавен пост като консулския например, няма нужда и от много показност. Ала списъкът на гостите на приема му е достатъчно красноречив.
Сред поканените са вторият консул Галерий Басаний, двама от братята на императора и една от сестрите му. Както и чичото на Луцила, прочутият Гай Юний Сцевола, за четвърти път консул на Рим и втори човек в държавата след император Максенций — а според някои първият.