И все пак се запознах с императора, добър или лош. Малко британци биха могли да се похвалят с подобно нещо и с времето ще стават още по-малко.
Пращам у дома съобщение по телеграфа, едно-единствено: „Забавлявам се страхотно, мога да остана тук завинаги, но сигурно ще си дойда.“ И толкова. Никакви подробности. Трудно можеш да разкажеш в телеграма, че живееш в малък дворец на един хвърлей от резиденцията на императора и спиш с племенницата на Гай Юний Сцевола, а хората, с които се срещаш, са прочути из цялата империя.
Краят на годината наближава. Дните са по-мрачни и по-къси, студено е и често вали. Не съм си взел много зимни дрехи и по-малкият брат на Луцила, хубаво момче на име Аквила, ме завежда при шивача си да ме облече за новия сезон. Последната римска мода ми изглежда странна, дори недодялана, но какво ли знам аз за римската мода! Приемам на доверие похвалите на Аквила, Луцила и шивача и се моля да не ми играят някаква шега.
Установявам, че поканата на Флавий Руфус Цезар да му гостувам във вилата на Тибър по време на сатурналиите все още е валидна. Към края на ноември вече съм забравил за нея, но Луцила не е и една вечер ми съобщава, че сутринта заминаваме за Пренесте. Оставаме около седмица в имението на приказно богат испански търговец — Сципио Лукуло, после поемаме към Тибър, защото седмицата на сатурналиите започва. Тук разбирам каква е разликата между обикновената показност и истинското величие.
Вилата е построена от великия Адриан преди седемнайсет века. По онова време без съмнение е била едно от чудесата на света с нейните портици, фонтани, езерца и бани, с библиотеките си на гръцки и латински, с нимфея1 и триклиниума2 и с множеството храмове на различни божества, поразили въображението на императора през дългите му пътувания из римските земи.
Но оттогава не един император е добавял своята дан към този изумителен комплекс и сега оригиналната вила на Адриан е само малка част от цялото. Това е може би най-големият дворец в цял свят и е достоен за обител на Юпитер или Аполон.
— Можеш да яздиш цял ден и пак няма да видиш всичко — казва Луцила. — Ако имаме време… Но не, няма да успеем…
Тя отбягва погледа ми. Първата нишка към онова, което има да става.
През целия ден високите гости от Рим прииждат във вилата, за да празнуват сатурналиите заедно с Флавий Руфус. Но сега вече не се налага да ми шепнат на ухото имената им. Познавам корабния магнат Атик, граф Нерон Ромул, Марко Тулио Гарофало, който ръководи Имперската банка, Диодор гладиатора, консула Басаний, шишкавия принц Камил и още много други. Каретите са се наредили на дълга опашка на пътя и чакат да стоварят бляскавите си пътници.
Гай Юний Сцевола го няма. Невъзможно е да не е поканен. От това заключавам, че догадката ми за преизбирането му за консул и тази година е вярна и той е останал в Рим да се подготви за встъпването в длъжност. Питам Луцила, но тя само ми отвръща:
— По празниците винаги е много зает и не е могъл да дойде.
Той отново ще бъде консул, в това не може да има съмнение.
Само че греша. На другия ден след пристигането ни отварям сутрешния вестник и виждам имената на новите консули. Негово императорско величество е избрал за консули на империята Публий Луций Галиен и Гай Акаций Ауфидий, които ще положат клетва на стъпалата на Капитолия на първи януари по обед, ако времето позволява.
Значи не е Сцевола! Тогава някаква друга работа го задържа в Рим в последните дни на годината.
И кои са тези консули, Галиен и Ауфидий? И за двамата това ще е първи мандат.
— Приятели от детинство на Максенций — обяснява ми някой с презрителна усмивка. — Съученици.
— Вече нямаме не само истински император, а и консули — добавя друг. — Шайка мързеливи хлапета, които си играят на управление.
Тези приказки ми звучат направо изменнически, още повече че сме гости на брата на императора. Ала патрициите си позволяват да критикуват открито императорското семейство дори когато се възползват от неговото гостоприемство.
А гостоприемството е наистина изумително. Всяка вечер се дават пиршества и театрални представления, а през деня ни се предоставя възможност да се възползваме от множеството удобства на вилата — затоплени басейни, бани, библиотеки, игрални павилиони, пътеки за езда. Аз се рея сред всичко това, сякаш съм се озовал в света на приказките — и наистина е така.