Никога няма да разберем какъв предлог са използвали, за да подмамят принц Флавий Руфус, принц Камил и сестра им принцеса Северина Флориана. Разбрах, че двамата новоизбрани консули били повикани с писма от императора на среща, където се очаквало да получат привилегиите, свързани с високия им ранг. Досегашният консул бил намерен убит. У него било открито писмо от префекта на преторианците Актиний Варон. В писмото се казвало, че е разкрит заговор за покушение срещу императора и присъствието му в Рим е наложително.
Някои от гостите не се налагало да бъдат подмамвани. Те знаели много добре какво ще се случи и искали да присъстват на мястото на събитията. Сред тях били граф Нерон Ромул, корабният магнат Леонтес Атик, банкерът Гарофало, испанският търговец Сципио Лукуло, гладиаторът Диодор и още няколко души, участвали в конспирацията.
Ето какво се бе случило в тази фатална утрин.
Точно преди разсъмване отряд гладиатори на Марк Семпроний Диодор нахлул в дома на префекта на преторианците Варон. Префектът бил убит, а на преторианците казали, че императорът разкрил заговор, предвождан от Варон, и назначил на негово място Диодор. Те приели обяснението с готовност — Варон не се радвал на популярност сред хората си, а всяка смяна на ръководителя била съпроводена с раздаване на премии, целящи да осигурят на новия командир верността им.
След като очите на преторианците били замазани, нямало нищо по-лесно от това отряд въоръжени мъже да проникне в двореца, където тази нощ спял императорът, и да нахълта в покоите му. Императорът, жена му и децата му побегнали панически през залите, но били настигнати и убити точно пред императорската баня.
Принц Камил стигнал в Рим в малките часове на нощта и още не си бил легнал, когато чул суматохата отвън. Горкият шишко се измъкнал през вратата на избата и хукнал колкото му крака държат към храма на Кастор и Полукс, където се надявал да намери убежище, но бил застигнат и посечен на стъпалата му.
Принц Флавий Руфус се събудил от изстрели и реагирал светкавично. Втурнал се към винарната зад двореца, където работниците му още мачкали гроздето от есенната реколта, скочил в една каруца и наредил на хората си да го покрият с грозде. Така успял да се измъкне от Рим и дори стигнал до Неапол, но там бил заловен и убит — както се говори, не без помощта на Марцел Домициан Фронтин.
Двамата по-млади принцове оцеляха — шестнайсетгодишният Август Цезар учеше в университета в Париж, а десетгодишният Квинт Фабий се криел в една от императорските резиденции в Рим. Принц Август живя достатъчно дълго, за да се провъзгласи няколко години по-късно за император и да тръгне през Галия срещу Рим, но там беше пленен на третия ден от царуването си и разстрелян. Тези три дни, предполагам, са му били достатъчни, за да влезе в историята като последния император на Рим.
Никой не знае със сигурност какво е станало с младия Квинт Фабий. Той е единственият член на императорското семейство, чието тяло не е намерено. Някои твърдят, че се е измъкнал от столицата, преоблечен в селски дрехи, и до ден-днешен живее в някоя далечна провинция. Той обаче никога не предявил претенции за трона и ако още е жив, прекарва дните си скромно и в уединение.
Клането продължило през целия ден. Убийството на императора не е нещо ново за Рим, но този път работата била свършена по-добре отвсякога. Никой от семейството не бил пощаден. Потекли реки от царска кръв. Били избити не само членовете на властващата фамилия, но и много потомци на други императорски династии — предполагам, за да не им хрумне да предявят някакви претенции към престола. Смъртта си намерили и множество високопоставени длъжностни лица, заподозрени във вярност към стария режим — няколко консули, висши жреци и трийсетина сенатори.
Надвечер новите властници на Рим се събрали пред Капитолия, за да провъзгласят раждането на Втората република. Гай Юний Сцевола заел новосъздадената длъжност на доживотен консул — което означава император, но под друго име — и занапред ще управлява Рим с помощта на избран кръг богати и влиятелни лица, такива като граф Нерон Ромул, Атик, Гарофало и генерал Касий Фронтин.
Така след деветнайсет столетия великото дело на Август Цезар стигна до своя завършек.
И всичко това само за един ден, ден на кръв и пожари. В това време аз се шляя из императорската вила на Тибър и дори не подозирам за случващото се.
На сутринта след деня на революцията вестта за събитията достига до вилата. Проспал съм почти целия ден, след като вечерта съм се напил до безсъзнание, за да се утеша за изчезването на Луцила, а когато се събуждам, вилата е практически празна.