Когато най-сетне продължиха пътя си — а това беше някъде късно следобед, в групата имаше малко разместване. Максимилиан, дали защото му беше доскучало, или защото беше прекалил с яденето, като че бе изгубил интерес към експедицията. Той вече не препускаше най-отпред, влачейки ги след себе си, сякаш се състезаваше с невидим противник. Сега водеше Менандър, зареден с енергия от погълнатото вино и още по-нетърпелив от принца преди това. Той ги мъкнеше из подземния град, без да знае пътя, завиваше напосоки и често ги вкарваше в задънени тунели, тъмни като рог, или ги извеждаше на ръба на някоя зашеметяваща пропаст, обвита в паяжините на спираловидни стълби, водещи към долните нива, или в стаи с изрисувани стени, където в нишите като в тронове седяха луди просякини и ломотеха нещо на несвързания си език.
Повечето време Максимилиан като че не разпознаваше местата, където ги водеше Менандър, или не си правеше труда да се обади. Вместо него го правеше Бар-Хип, който очевидно познаваше подземния град като петте си пръста.
— Това е подземната арена — обясни той, когато се озоваха на ръба на черна яма, простряна докъдето поглед стига. — Тук игрите започват в полунощ и всички схватки са на живот и смърт.
Не след дълго застанаха пред блестяща мраморна фасада с величествена врата, водеща към някакви невидими за окото зали. Храмът на Юпитер Император, обясни Бар-Хип. Това беше култ, създаден от император Гай Марций с може би неосъзнатата надежда да се отъждестви бащата на боговете с главата на империята в очите на простия народ, който иначе би могъл да се увлече от някоя чужда вяра, отслабваща верността му към държавата.
— А това — Бар-Хип посочи съседната постройка, почти долепена до храма на Юпитер — е Домът на Кибела, където отдават почести на Великата майка.
— И ние на Изток познаваме този култ — каза Менандър и спря да огледа с око на познавач великолепните мозаечни орнаменти: редици изрисувани плочки, червени, сини, оранжеви, зелени, златисти, от които личеше, че това място е обител на пълногръдата богиня. — Колко е хубаво, че подобно чудо е построено под земята, където може да бъде видяно само в мъждивата светлина на факлите, при това не особено ясно. Колко дръзко! Истинско разточителство!
— Култът на Кибела е много богат — обади се Максимилиан и силно смушка Фауст, сякаш да му напомни за откраднатите опали, които щеше да поднесе като сватбен дар на константинополската си снаха.
Менандър продължаваше неуморно да ги влачи из тъмния лабиринт, край ромолящи фонтани и тихи гробници, изографисани светилища и шумни тържища, накрая и през тесен процеп в стената, извеждащ на огромна площадка, от която във всички посоки се разклоняваха прашни тунели. Тръгнаха по един от тях, свиха по втори и накрая се озоваха сред лабиринт от тесни коридорчета. Дори Бар-Хип беше озадачен и смръщи чело. Фауст едва се тътреше от умора и вече започваше да съжалява, че изобщо е тръгнал. Наоколо не се мяркаше жива душа. Единственият звук беше ехото от собствените им стъпки. Всички бяха чували историите за хора, изгубени в подземния лабиринт, построен в незапомнени времена за защита от нашественици — заплетена паяжина без план и система, единственият изход от която беше гладната смърт. Тъжна съдба за дребния гръцки пратеник и енергичния, смел до безразсъдство принц, мислеше си Фауст. Пък и за самия него.
Този лабиринт обаче не беше такъв. След няколко остри завоя се натъкнаха на стълба, после свиха наляво и по някакъв неведом начин се озоваха на Виа Субтеранеа, макар и доста далеч от мястото, откъдето бяха дошли сутринта. Тук сводестият таван имаше форма на фуния и беше облицован с плочки от кораловочервен камък. Срещу тях се зададе процесия от пеещи жреци — мършави мъже с резки от червило по страните и изрисувани яркожълти и зелени кръгове около очите. Бяха облечени в бели туники с кръстосани тесни пурпурни ивици отгоре и високи шафраненожълти шапки с изображение на широко отворено око в горната част. Те се шибаха един друг с възлести камшици от вълнена връв с нанизани овчи ашици, въртяха се в чудат танц и надаваха дрезгави нечленоразделни звуци, в които се долавяше определен ритъм.