— Насам, млади момко! Какво ще кажеш за една любовна магия? Имаме отлично средство, от което кръвта ти ще кипне, най-доброто от този род!
Менандър се заинтересува.
— Влез тогава, да ти покажа това невероятно вълшебство! — каза викачът. — То притегля мъжете към жените, жените към мъжете, кара девиците да тичат презглава навън, да си търсят любовници! — Мъжът посегна към един рафт зад гърба си, измъкна навито парче пергамент и го размаха под носа на Менандър. — Ето, приятелю! Вземаш чист папирус и пишеш върху него с магарешка кръв думите, които са написани тук. После слагаш косъм от жената, която желаеш, или късче плат от дрехата й или от постелките й — ти сам трябва да се погрижиш да си ги набавиш. Накрая го намазваш с оцетена смола и го залепяш на стената на дома й — и няма да повярваш какво ще се случи! Само гледай магията да не порази тебе, защото може да се влюбиш в първия срещнат говедар или в магарето му, та дори и по-лошо! Три сестерции! Три!
— Щом любовта може да се купи толкова евтино — подметна Максимилиан, — защо всеки ден в реката се хвърлят нещастни влюбени?
— И защо бардаците са пълни — обади се и Фауст, — ако за три сестерции можеш да имаш жената на бляновете си?
— Или мъжа — допълни Менандър. — Нали магията действа и върху двете страни?
— Също и върху магаретата — намеси се Бар-Хип и всички избухнаха в смях.
На съседната сергия се продаваше магия, която правеше човека невидим. Цената беше два сребърни денария.
— Най-простата работа — обясни викачът, дребен слаб мъж, жилест като оплетена ракита с лице, покрито с дълбоки белези от нож. — Вземаш око от сова, чувалче тор от египетски скарабеи и зехтин от зелени маслини, смилаш всичко заедно, докато се получи гладка смес, и се намазваш целия, после на зазоряване отиваш до най-близкото светилище на великия Аполон и прочиташ молитвата, написана на този пергамент. Тогава до залез-слънце ставаш невидим и можеш да влезеш незабелязан в женските бани, да се промъкнеш в двореца на императора и да си хапнеш лакомства от трапезата му, да си напълниш кесията със злато при някой лихвар само за два сребърни денария!
— Много разумна цена за един ден невидимост — отбеляза Менандър. — Ще я купя, господарят ми ще я хареса.
Той посегна към кесията си, но Цезар хвана ръката му и обясни, че на място като това не бива да приема първата предложена цена. Менандър вдигна рамене, сякаш искаше да каже, че за него това е дреболия, но Цезар Максимилиан държеше на принципа. Той повика на помощ Бар-Хип, който бързо се спазари да смъкнат цената до четири медни дупондия, и тъй като Менандър нямаше толкова дребни пари, наложи се Фауст да плати.
— Сделката си струва — каза продавачът и подаде на гърка парчето пергамент.
Менандър се отдалечи и го разгърна.
— Буквите са гръцки — възкликна той.
Максимилиан кимна.
— Да, повечето от тези глупости са на гръцки. Тук това е езикът на магията.
— Буквите са гръцки, но не и думите. Чуйте! — Менандър зачете с приповдигнат тон: — БОРКЕ ПХИОУР ИО ЗИЗИА АПАРЦХЕОУЦХ ТХИТХЕ ЛАИЛАМ ААААА ИИИИ ООО ИЕО ИЕО ИЕО. Има и още два-три реда в същия дух. На вас на какво ви прилича това, приятели?
— Мисля, че не е зле да спреш да четеш, че току-виж, си изчезнал под носа ни — каза Фауст.
— Не и преди да се е намазал с бръмбарския тор, окото от сова и всичко останало — отбеляза Бар-Хип. — Пък и това тук не са първите лъчи на зората, дори да приемем, че сме в храма на Аполон.
— ИО ИО О ПХРИКСРИЗО ЕОА — прочете Менандър, засмя се щастливо и сгъна пергамента, после го пъхна в кесията си.
Фауст вече не мислеше, че гъркът вярва в тези небивалици, както беше заключил предния ден от нетърпението му да посети тържището. Той обаче купуваше с увлечение — без съмнение търсеше причудливи предмети, които да отнесе в дар на своя император в Константинопол като забавни примери за лековерието на съвременните римляни. Защото Менандър със сигурност вече беше забелязал нещо важно за тази зала — почти всички магьосници, както и продавачите, бяха родом от източната половина на империята, която се смяташе за люлка на магията още от времето на фараоните и вавилонските царе, докато купувачите — а те никак не бяха малко — до един бяха западняци. В другата империя без съмнение имаха в изобилие от тази стока и жителите на Изтока нямаше да открият тук нищо ново. Хитреци бяха тамошните хора. Всички търговски хитрини бяха измислени от тях. Корените им се губеха някъде в дълбоката древност, много преди самият Рим да се появи на бял свят, и човек трябваше да си отваря очите на четири, когато си имаше работа с тях.