Беше донякъде обезпокоително, че Юстиниан е пратил един съвсем млад и очевидно неопитен посланик на толкова деликатна мисия. Но Фауст подозираше, че ще сбърка, ако подцени този човек. Е, сега поне имаше удобен случай да заглади част от проблемите, до които ненавременното отсъствие на Херакъл можеше да доведе през следващите няколко дни, тъй като младият пратеник идваше за пръв път в столицата и не знаеше нищо за нея.
Той плесна театрално с ръце.
— Как ти завиждам, приятелю Менандре! Да видиш за пръв път Рим в цялото му великолепие! Какво преживяване ще бъде това за теб! Ние сме родени тук и го приемаме за даденост, затова не можем да го оценим както подобава. Величието му. Блясъкът му.
Така, така, помисли си, да препуска с Максимилиан от единия край на града до другия, докато се върне Херакъл. Ние ще го заслепим с чудесата си и много скоро ще го накараме да забрави колко неучтив е бил нашият принц.
— Докато чакаш Цезар да се върне — продължи той, — ще ти организираме пълна обиколка на града. Всички големи храмове, амфитеатъра, баните, Форума, Капитолия, дворците, чудесните градини…
— Пещерите на Тит Галий — неочаквано го прекъсна Менандър. — Подземните храмове и светилища. Пазара на магьосниците. Катакомбите на свещените халдейски проститутки. Купела на баптаите. Лабиринта на менадите. Каверните на вещиците.
— А, значи си чувал и за тези места?
— Кой не е чувал за подземията на Рим? Цялата империя говори за тях.
За миг лъскавата му метална фасада изгуби застрашителния си вид. Сега в очите му се четеше нещо друго, някакво неприкрито момчешко нетърпение. И без съмнение под външния блясък прозираше дяволитост. Тихо и задушевно Менандър изрече:
— Да ти призная ли нещо, Фаусте? Великолепието ме отегчава. Изпитвам някакво влечение към низкото. Всички тези потайности, с които Рим е известен, тъмната утроба на града, уличниците и магьосниците, циркаджиите, оргиите и пазарите за крадени вещи, странните светилища на чудатите ви култове — потресен ли си, Фаусте? Сигурно е ужасно недипломатично да си го призная. Не ми трябват обиколки из храмовете. Но след като имам няколко дни, преди да се заема със сериозна работа, искам да видя другата страна на Рим, тайнствената, тъмната страна. В Константинопол имаме достатъчно храмове и дворци, имаме си и бани, и всичко останало. Великолепен блестящ мрамор, докъдето поглед стига, накрая чак ти идва да молиш за милост! Истинските подземни тайни, мръсните, вонящи, лъхащи на гнило подземия — това е, което наистина ме интересува, Фаусте. В Константинопол сме изкоренили всичко това. Смята се за упадъчна разюзданост.
— И у нас е така — тихо продума Фауст.
— Да, но вие го допускате! И дори му се наслаждавате! Или поне така твърдят, а източникът ми е напълно надежден. Вече ти казах, че по-рано съм живял в Сирия и Египет. Което ще рече, древният Изток, хиляди години по-стар от Рим или Константинопол. Повечето странни култове произхождат оттам. И тъкмо там се зароди интересът ми към тях. Онова, което съм видял, чул и правил в градове като Дамаск, Александрия и Антиохия… Но днес Рим е средището на всичко това, истинска столица на чудесата! И ще ти кажа, Фаусте, ако има нещо, което искам…
Той внезапно замълча насред дума. Видът му беше смутен и донякъде скован.
Накрая поклати глава.
— Това вино… Не биваше да го пия толкова бързо. Явно е по-силно, отколкото си мислех.
Фауст се пресегна през масата и нежно докосна ръката на младия мъж.
— Не се бой, приятелю. Твоите откровения не ме карат да се чувствам неловко. Аз самият неведнъж съм бил в Подземията, принц Максимилиан също. И докато чакаме завръщането на принц Херакъл, двамата с него ще ти покажем всичко, което би пожелал да видиш.
Той се изправи и се отдръпна няколко крачки, та да не създава у полулегналия пратеник впечатление, че му се натрапва, и да го подплаши. След неубедителното начало беше успял да спечели известно предимство, но не биваше да прекалява.
— Сега те оставям. Изминал си дълъг път и сигурно ще искаш да си починеш. Това тук са слугите ти. Освен доведените от теб от Константинопол, тези мъже и жени — Фауст кимна към робите, които бяха застанали чинно настрана, в по-тъмната част на залата — са изцяло на твое разположение, ден и нощ. Те са твои и ще изпълнят всяко твое желание. Абсолютно всяко, уважаеми Менандре.