Паланкинът и носачите го чакаха отвън.
— Отнесете ме до жилището на Цезар! — енергично нареди той и се настани вътре.
Носачите знаеха за кой Цезар става дума. В Рим много персони с висок произход имаха право да носят тази титла, като се започне от императора. Самият Фауст имаше известно основание да претендира за нея. Напоследък обаче беше прието с нея да се назовават само двамата синове на император Максимилиан II. Носачите може и да не знаеха, че по-големият син не е в града, но бяха достатъчно съобразителни да се сетят, че господарят им едва ли ще иска да посети мрачния и скучен Херакъл. Без съмнение ставаше дума за очарователно разпуснатия по-малък син Максимилиан Цезар. Принц Максимилиан, скъпият, верен приятел и другар, а в момента и единственият близък човек на стареещия и самотен дребен служител в императорския двор Фауст Флавий Константин Цезар.
Максимилиан живееше в по-отдалечената част на Палатина, в дворец от розов мрамор със сравнително скромни размери, който от пет-шест поколения беше резиденция на по-младите синове на императора. Принцът — светлокос, синеок, дългокрак младеж, висок колкото самия Фауст, но строен и мускулест за разлика от своя тежък и започнал да пълнее приятел, при влизането му се надигна от дивана, прегърна го другарски и му подаде висока чаша с охладено бяло вино. Това, че Фауст в продължение на час и половина беше пил червено вино с гръцкия пратеник, сега нямаше значение. В качеството си на особа с царска кръв Максимилиан имаше достъп до най-добрите императорски изби, а предпочитанията му бяха на страната на редките бели вина от Албанските хълмове — колкото по-стари, по-сладки и по-студени, толкова по-добре. Когато беше с него, Фауст също пиеше бяло вино от Албанските хълмове.
— Погледни ги! — възкликна принцът, без да изчака приятелят му да привърши с похвалите за качествата на виното.
Измъкна отнякъде дълга, добре натъпкана торбичка от червено кадифе и с широк жест пръсна на масата съдържанието й — малък искрящ водопад от скъпоценни камъни, преплетени огърлици, обици, пръстени, медальони, опали с филигранен златен обков, от всякакъв вид и размер — розови, млечнобели, искрящо зелени, антрацитовочерни, кървавочервени. Максимилиан възторжено ги загреба с шепи и ги остави да изтекат между пръстите му. Очите му блестяха, сякаш тази сияеща красота го беше омагьосала.
Фауст се взираше озадачен в пръснатите лъскави дрънкулки. Вярно, някои от тях бяха изключително красиви, но възторгът на Максимилиан му се струваше прекален. Кое беше очаровало толкова принца?
— Много са хубави — каза той. — Да не би да си ги спечелил на игралната маса? Или си купил всички тези дрънкулки за подарък на някоя от твоите красавици?
— Дрънкулки! — възкликна Максимилиан. — Това са камъните на Кибела! Съкровището на върховната жрица на Великата майка! Не са ли прекрасни, Фаусте? Евреинът ми ги донесе току-що. Естествено, крадени са. От главното светилище на богинята. Ще ги поднеса на снаха си като сватбен подарък.
— Крадени? От светилището? Кое светилище? Кой евреин? За какво говориш, Максимилиане?
Принцът се изсмя и натика един от най-големите медальони в месестата длан на Фауст, после сключи пръстите му около него.
— Подръж го — смигна той на смаяния си приятел. — Стисни го здраво! Почувствай как пулсиращата магия на богинята се влива в теб. Надърви ли го вече? Точно това трябва да стане, Фаусте. Те са амулети на плодовитостта. И са с огромна сила. В светилището ги носи жрицата и всеки, когото докосне с такъв камък, се превръща във вулкан от мъжка мощ. Принцесата на Херакъл ще зачене още първия път, когато той проникне в нея. Имам пълна гаранция. Династията ще бъде продължена. Ще направя тази дребна услуга на моя студен безполов брат. Ще обясня всичко на неговата възлюбена и тя ще знае какво да прави. А, какво ще кажеш? — Максимилиан потупа Фауст по корема. — Усещаш ли нещо между краката, старче?
Фауст му върна медальона.
— Усещам, че този път май прекаляваш. От кого взе тези неща? От Даниел бар-Хип, нали?
— Разбира се, от кого другиго!
— А той откъде ги е взел? Откраднал ги е от храма на Великата майка, нали? Промъкнал се е през нощта през пещерата и е влязъл в храма, когато жриците не са могли да го видят.
Фауст притисна длани към очите си и шумно издиша. Беше потресен — нещо доста необичайно за него. Максимилиан беше единственият човек в империята, способен да го накара да се почувства скучен стар глупак.
— В името на Юпитер Всемогъщия, Максимилиане, кажи ми как можеш да поднесеш нещо крадено като сватбен дар? И то на царска сватба! Не разбираш ли, че ще се вдигне шум оттук чак до Индия, когато жриците забележат липсата?