Следващият важен епизод разказва за опитите на британския крал Вертижие да издигне висока кула като демонстрация на своето могъщество на нов властелин на страната. Строежът обаче непрекъснато се срутва. Тогава местните учени глави съветват Вертижие да влее в основите на кулата кръв, взета „от детето без баща“. Така те се надяват да се отърват окончателно от Мерлин, чиито познания правят ненужни техните. Мерлин уверява кралските хора, дошли да го заловят и убият, че знае истинските причини за срутването на кулата. И пред крал Вертижие заявява:
Сеньор, пратил си да ме търсят заради твоята кула, която не можела да се крепи, без да пада, и си наредил да ме убият и да ти донесат моята кръв (sans). Това станало по съвет на учените, но аз твърдо ти заявявам, че дори и в основите й да беше положена моята кръв, тя пак нямаше да остане непокътната. Ако обаче бяха казали, че ще оцелее заради моя ум (sens) то тогава биха били прави (с. 163].
Играта на думи между sans (кръв) и sens (смисъл), която, както видяхме и в първата част, е от ключово значение, тук също осигурява прехода от телесното към духовното измерение. Наред с други похвати, и този каламбур свидетелства ако не за единство между отделните части на трилогията, то най-малкото за пресечни точки между тях. Важно е също тук да отчетем симетричната позиция между Иисус и Мерлин.
Символиката на пролятата кръв на Иисус се разкрива след осмислянето на Неговата смърт като изкупителна жертва за спасението на човечеството. Христос бди и за спасяването на Мерлин. Кръвта на вълшебника не ще бъде пролята, за да се използва неговият ум. Занапред свръхестествените му способности ще укрепват кралската власт, ще определят бъдещите монарси и ще възкачат на престола младия крал Артур. След епизода с кулата на Вертижие Мерлин става най-важен кралски съветник. Неговите напътствия към редуващите се на престола крале — Вертижие, Пандрагон, Утерпандрагон, Артур — са преди всичко израз на Божията промисъл. Именно в двойното си качество на кралски съветник и Божи пратеник Мерлин ще посвети крал Утерпандрагон в историята на Граала и на двете трапези — на Тайната вечеря и на чудотворния обяд с рибата в присъствието на Граала. Мерлин съветва Утерпандрагон да направи още една, трета маса. Така се появява Кръглата маса. За разлика от Вас, който първи въвежда в своя Роман за Брут този мотив като символ на паритет между рицарите от двора на Артур, тук Мерлин обвързва новата маса с предишните две, които пък на свой ред са тясно свързани с Граала. И се получава нова хипостаза на Светата Троица. Мерлин казва на Утерпандрагон:
И ако благоволиш да ми се довериш, ще устроиш трета подобна трапеза, този път в името на Светата Троица. И за трите трапези символът ще е числото на Троицата — три (с. 204).
Когато години по-късно младият Артур става крал на Британия с решаващата помощ на Мерлин, пророкът ще посвети и него в символиката на Граала, на трите маси и на празното място. В тези три символа се открояват две власти — божествената и светската. Занапред благодарение на Мерлин те ще се допълват. Кралят ще управлява своите поданици и рицарството като социален и етически елит в името на върховната Божия воля. Крайната цел на светското управление е да осигури щастлив преход от земния към вечния живот, с други думи — да позволи спасението на душите. На свой ред универсалисткият характер на християнската религия ще легитимира експанзионистичната политика на Божия наместник на земята — крал Артур. Така — по аналогия с трите маси — Мерлин съобщава на Артур, че преди него двама крале на Британия са господствали също над Франция и над Рим, и че той, Артур, ще бъде третият:
Искам да знаеш и още нещо: преди теб е имало още двама британски владетели, които са били същевременно крале на Франция и императори на Рим, но още по-важно е, че в Британия ще се появи трети владетел, който ще бъде и крал, и император, и ще завладее римляните със силата на оръжието. И тъй като нашият Господ ми е дал умението да познавам бъдещето, ти казвам, че двеста години преди да бъдеш роден, Кръглата маса е била предсказана и отредена на теб. Ала ти трябва преди всичко да бъдеш достатъчно добродетелен и доблестен, за да я прославиш (с. 246–247).
Това предсказание хвърля мост и към третата част на трилогията.