Като я видял, Персевал се спрял и се прекръстил от удивление, след което избухнал в смях. Чувайки го да се смее на приятелката му, рицарят много се ядосал, приближил се до Персевал и го попитал какво има да се смее и защо се бил прекръстил три пъти. На което Персевал отвърнал:
— Ще ти кажа, уважаеми. Когато видях този дявол да язди редом с теб, най-напред изпитах страх и затова се прекръстих. Ала като видях, че тя те прегръща и целува, прихнах да се смея, защото виждах пред себе си олицетворение на безумието. Ала кажи ми най-приятелски и без да се засягаш, откъде ти се е стоварила на главата и що за създание е това, дявол или жена! И да ти кажа честно, ако ще да ми дават цялото кралство Логрия, не бих могъл да я изтърпя край себе си и три дни от страх да не ме удуши или убие.
Като чул тези думи, рицарят изпаднал в такава ярост, че целият почервенял и отвърнал с голяма враждебност:
— Рицарю, трябва да си наясно, че не би могъл да ме разгневиш повече, отколкото успя да го сториш с твоите подигравки и насмешки над тази, която обичам от цялото си сърце и която за мен е толкова красива, че няма на земята дама или госпожица, чиято хубост би могла да съперничи на нейната. Кълна се, че няма да сложа и залък в устата си, преди да ти отмъстя подобаващо. Ако пък беше произнесъл тези думи в нейно присъствие, тя, убеден съм, щеше да се почувства така посрамена, че щеше да умре: толкова е срамежлива и стеснителна. А умре ли, от любов към нея аз тутакси ще се самоубия. Ето защо те предизвиквам на двубой тук и сега!
На което Персевал отвърнал:
— Ако това е Божията воля, смятам да се защитавам срещу теб.
Тогава се разделили на разстояние около два арпана, грабнали щитовете за ремъците, насочили напред копията, пришпорили конете и се сблъскали толкова тежко, че и двамата отхвръкнали от седлата. Ала по възможно най-бързия начин скочили на крака и се втурнали един срещу другиго с голямо настървение, сетне кръстосали мечове, стремейки се да се достигнат взаимно, а остриетата често прозвънвали, попадайки върху шлемовете им. Щитовете им вече били в окаяно състояние, но те продължавали да се налагат с голямо ожесточение и било истинско чудо, че не падали мъртви: то така и щяло да стане, стига да били така свежи, както в началото на двубоя; сега обаче чувствали такава умора, че ударите, които си нанасяли, били далеч по-слаби.
Тогава Персевал възвърнал силата си, посрамен от тъй дългата съпротива на другия рицар, предприел решително нападение и го изтощил до такава степен, че придобил пълно надмощие. Накрая го повалил на поляната, изтръгнал шлема от главата му и щял да му отсече главата, ако рицарят не закрещял да го пощади и в името на Бог да му съхрани живота.
Когато чул, че го молят за пощада, Персевал благоволил да не го докосва повече, върнал меча в ножницата и го попитал как се казва. Рицарят отвърнал, че името му било Красивия Злодей. Тогава Персевал възкликнал:
— Кълна се в главата си, благородни рицарю, в твоето име се съдържат и истина, но и лъжа, защото, за Бога, ти не си Красив Злодей, а Красив Добряк!
Сетне погледнал към госпожицата, ала не съумял да сдържи смеха си и попитал рицаря какво е нейното име, на което той отвърнал, че се казвала Русата Розичка.
— И да знаеш, че тя е най-изящната девойка, каквато човек е виждал на света, защото не само е изпълнена с красота, но и притежава много обичен нрав. Ето защо бих предпочел да ме лишат от едното ми око, отколкото от нея — толкова дълбока и истинска е моята любов!
— Кълна се в честта си, рицарю, никакъв благородник не би бил онзи, който дръзне да ви раздели! Ето защо искам да се закълнеш в доблестта си, че ще отидеш в двора на богатия крал Артур и ще му се предадеш като мой пленник, а освен това ще отведеш своята госпожица и ще я представиш на кралицата.
На това Красивият Злодей отвърнал:
— Сеньор, ще сторя това на драго сърце, защото с нейната изящност и достойнства няма на света изискан и прочут двор, в който да не смея да я въведа. Но кажи ми, моля те, от чие име да се представя като пленник?
— От името на Персевал Уелсеца — бил отговорът.
— Сеньор, ще го сторя на драго сърце. Бъди уверен, че ще изпълня твоята воля и по отношение на мен, и на нея.
Сетне рицарят и Персевал се разделили. Красивият Злодей и госпожицата му пътували, додето не пристигнали в Кардуел. По това време там имало истинско стълпотворение на рицари и барони, дами и госпожици около кралицата, която винаги знаела как да ги уважи и зачете. Кралят присъствал на литургията, съпроводен от бароните и кралицата, след което всички се върнали в двореца, като сенешал Кей съпровождал кралицата. Тя влязла в своите покои, а Кей погледнал през прозореца и видял как в двора влиза Красивия Злодей, водейки своята приятелка: от вида и на двамата се излъчвала гордост и самоувереност.