Като съгледал пристигащата госпожица, Кей изпитал голяма радост в сърцето си, скочил от прозореца, втурнал се тичешком в стаята, където се намирала кралицата и възкликнал:
— Госпожо, ела да видиш истинско чудо! Пристига рицар, който води със себе си най-прекрасната госпожица, каквато човек е виждал някога. Да знаеш, че всички дами, които се намират в твоя двор, не притежават и капка хубост в сравнение с нея. Ала, за Бога, помисли как да я зачетеш и да направиш така, че да остане при теб; и дано Господ ми помогне, ала аз много бих искал всички жени в царство Логрия да имат нейната красота.
На което кралицата отвърнала:
— Драги сеньор Кей, такова нещо никога не бих пожелала! Та нали ако се сбъдне, това ще ми причини голяма мъка и неудоволствие, защото ти и останалите тукашни рицари веднага ще пожелаете да ми ги похитите до една.
Сетне кралицата се обърнала към своите госпожици:
— Хайде да погледнем навън и да видим дали тази госпожица притежава чак такава красота, за каквато сенешал Кей говори.
Всички се струпали край прозорците на залата и когато видели рицаря и неговата госпожица, изпаднали в голяма почуда, побързали да се прекръстят и прихнали да се смеят, а кралицата повикала своите момичета и през смях им казала:
— Госпожици, сега можете да се уверите, че сенешал Кей ви обича от цялото си сърце, защото днес пожела да бъдете удостоени с голяма чест.
Кей пък отишъл при краля и бароните и ги призовал да дойдат да я видят, което те сторили заедно с кралицата, надничайки през прозорците. От устата им тутакси се посипали подигравки, а кралицата разказала на краля и бароните за пожеланието на Кей, което предизвикало всеобщ смях и голямо веселие.
Не след дълго рицарят пристигнал, слязъл от коня пред залата, поел на ръце своята госпожица и я свалил много внимателно от коня. Сетне двамата, хванати за ръце, влезли в залата и се насочили към крал Артур. Рицарят се спрял по средата, поздравил владетеля и всички барони от името на Персевал Уелсеца и обявил, че по негово разпореждане се поставя под властта на краля в качеството на пленник.
— А моята госпожица Розичка, която има толкова сияйно лице, че ме кара да я обичам повече от собственото си сърце, той изпраща на кралицата с молбата да я приеме в своята свита.
Когато сенешал Кей чул тези думи, не успял да се сдържи и пошушнал на кралицата:
— Госпожо, редно е да му благодариш за тази добрина! Моля те да му отидеш на крака, защото той те е дарил с такава скъпоценност, че оттук насетне няма да има и час, в който както ти, така и госпожиците от твоята свита да не печелите овации и слава; но ако я задържиш, аз винаги ще се боя, че кралят може да заобича повече нея, отколкото теб.
Сетне помолил краля в името на доверието, което му дължал, да попита рицаря откъде я е намерил, дали на това място има още такива и дали ако отиде там, ще успее и той да се сдобие с една. Слушайки брътвежите му, кралят се ядосал и му казал:
— Кей, в името на вярата, която дължиш на Господ, бъди така добър да спреш, защото е голямо безчестие да се глумиш над непознат рицар! Така не печелиш нищо, а само даваш повод за омраза.
На което Кей отвърнал:
— Господарю, кълна се, че не съм казал нищо с цел да обидя, а само за доброто на рицаря, защото можеш да бъдеш сигурен, че ако бях отвел тази госпожица в някой чуждестранен двор, щях да си умра от страх някой да не ми я отвлече.
Като чул отговора му, кралят още повече се разгневил и му казал:
— Кей, хайде да ти помогна малко, щом не можеш да измислиш нещо по-добро от това, което току-що каза! Забранявам ти да говориш повече на тази тема.
Сетне отишъл при рицаря и го прегърнал, обявил го за свободен от пленничеството и му казал, че от този миг насетне иска да го приобщи към своите приближени, а неговата любима да влезе в свитата на кралицата.
Ала сенешал Кей не успял да се въздържи и рекъл:
— Господарю, добре е, че му осигурявате известно примирие с тукашните барони, защото няма да мине много време, и те ще я отвлекат заради неземната й красота. Аз обаче добре познавам рицаря, който е застанал пред нас, за да съм наясно, че ако нещата се обърнат зле за него, той ще тръгне да се жалва именно на теб; ала нека да бъда проклет тогава, ако се изкажа в твоя защита!