Като ме видя насред залата, тя дойде при мен, прегърна ме, свали доспехите и ми даде разкошен подслон за през нощта. Аз пък до такава степен се одързостих, че се влюбих в нея и пожелах любовта й, а тя ми каза, че на драго сърце ще ме обича, но ако изпълня едно условие, което ще ми постави. Отвърнах й, че ще сторя всичко по нейната воля, каквото и да поиска. А тя ми каза, че ако се съглася да остана при нея и престана да странствам, ще ме дари със своята любов. Съгласих се да се подчиня на нейното желание, но й дадох да разбере, че ще ми бъде много мъчно, ако изоставя рицарските подвизи. А тя ми рече: „Мили ми приятелю, погледни в онази посока и виж онзи брод. Ще разпънеш там една шатра и ще сториш така, че преминаващите рицари да не виждат този замък, а само нея. Ще влизаш в двубой с тези от тях, които пожелаят да напоят конете си на брода. По този начин ще можеш както да се наслаждаваш на моята любов, така и да поддържаш своето рицарство.“
Приех това й условие и живея вече почти година край този брод заедно с моята любима, така че от онзи ден насетне се сдобих с всичко, каквото желаех. Замъкът пък се намира ей там, точно зад шатрата, която виждаш пред себе си, ала е невидим за всички освен за мен, моята приятелка и госпожиците от нейната свита. Оставаха ми едва осем дни, за да навърша тук цяла година, и ако те бяха изминали, щях да бъда обявен за най-добрия рицар на света; ала Бог не даде това да се случи. Така че сега съм изцяло в твоя власт: можеш да ме убиеш, а можеш и да ме оставиш жив. Ако пък поискаш да останеш в продължение на година, ще се сдобиеш с наградата за най-добрия рицар, стига някой друг да не те победи през това време.
Като изслушал разказа му, Персевал рекъл:
— Приятелю, изобщо нямам намерение да оставам тук, но бих искал да оставиш брода на спокойствие и ако някой рицар се появи по тези места, да не го безпокоиш.
На което рицарят отвърнал:
— Сеньор, каквито и да са моите чувства, ще постъпя така, както ти е угодно, защото твоето превъзходство над мен е очевидно.
Сетне, точно когато Персевал говорел на рицаря, забранявайки му да охранява Гибелния Брод, се разнесъл страхотен грохот, който го накарал да си помисли, че цялата гора е пропаднала в преизподнята. И от този така оглушителен трясък произлязъл дим и толкова гъста мрачина, че двама души не можели да се видят един друг, дори да се намирали на половин левга разстояние. От тази мрачина се дочул много мощен, но болезнен глас, който викал:
— Персевал Уелсецо, проклет да бъдеш и да страдаш от всичко онова, което ние, жените, можем да ти скроим, защото днес ти ни причини най-голямата мъка, каквато някога може да ни споходи. Да знаеш, че и ти ще бъдеш сполетян от голяма злочестина!
След като произнесъл тези клетви, гласът извикал този път на рицаря, който се намирал до Персевал:
— Бързай! — призовавайки го да не остава повече там, а сетне добавил: — Ако продължаваш да стоиш там, ще ме изгубиш!
Като дочул гласа, рицарят бил толкова ужасен, че отишъл при Персевал и извикал повече от сто пъти:
— Милост, за Бога!
Персевал бил смаян от неговата постъпка и го попитал защо така настойчиво го моли за пощада. А рицарят му отвърнал:
— Моля те, сеньор рицарю, позволи ми, за Бога, да се махна оттук, дай ми своето разрешение да си отида!
Персевал замълчал и продължил да се чуди на гласа. Рицарят обаче се завтекъл към своя кон и понечил да скочи на седлото, но Персевал го хванал за края на ризницата и му казал:
— Рицарю, кълна се в главата си, няма да ми избягаш така!
Като чул тези думи, рицарят изпаднал в голямо униние, обърнал се към него и повторно извикал повече от сто пъти да се смили над него и в името на Бог да не го възпира, защото ако бъде принуден да остане още малко на това място, той ще се самоубие.
Сетне отново се разнесъл гласът, който му казал:
— Урбане, побързай, или ще ме изгубиш завинаги!
Като чул гласа, рицарят изгубил свяст, а Персевал стоял смаян и го гледал в почуда. В този миг видял около себе си несметно ято птици, покриващи цялото небе околовръст, по-черни от всичко, каквото бил виждал някога. Те се мъчели да му избодат очите през процепите на шлема, а при вида им Персевал се почувствал напълно поразен.