В този миг рицарят се съвзел от прималяването, огледал какво става около Персевал и като видял птиците, скочил на крака и започнал да подскача от радост и да се смее на висок глас, след което изкрещял:
— Проклет да бъда, ако не ви се притека на помощ!
Сетне хванал за ремъка своя щит, грабнал меча си и се устремил срещу Персевал. Като забелязал това, Персевал силно се разгневил и извикал:
— Сеньор рицарю, нима искаш повторно да влезем в битка?
А другият му отвърнал:
— Да, предизвиквам те на двубой!
Тогава двамата се затичали освирепели един срещу друг с голи мечове, ала положението на Персевал било по-незавидно, защото птиците го притискали толкова настойчиво, че насмалко да го повалят на земята. При тези обстоятелства той изпаднал в истинска ярост, прехвърлил меча в дясната си ръка и така замахнал към най-близката до него птица, че я посякъл по средата на тялото, вътрешностите й се разпилели, а тя се строполила безжизнена на земята. Ала в мига, в който паднала, тя се превърнала в мъртва жена, при това с най-красивата външност, каквато някога можела да се види.
Като я съгледал, Персевал изпитал голяма мъка, задето я вижда мъртва, а всички птици, които дотогава летели наоколо, се върнали, събрали се около тялото и го отнесли във въздуха. Почувствал се освободен от тях, Персевал се завтекъл към рицаря, който отново му се примолил в името на Бог да го пощади и да не го убива. При което Персевал рекъл:
— Тогава ми кажи що за чудо беше това, което стана пред очите ми!
— На драго сърце ще ти кажа, сеньор — отвърнал рицарят. — Грохотът, който ти чу, както и големият трясък произхождаше от замъка на моята госпожица, който тя разрушаваше от любов към мен. Гласът, който прозвуча, принадлежеше на самата нея. Тя ме викаше, но когато разбра, че не мога да избягам от теб, превърна себе си и своите госпожици в птици, които долетяха тук, за да те нападнат и да ми помогнат.
Когато ги видях, не можах да се сдържа и да не им се притека на помощ, и щяхме да те убием, ала сега виждам, че никой не е в състояние да ти навреди, и съм напълно убеден, че ти си достопочтен и благочестив човек, да не говорим, че си един от най-силните рицари на света. А тази птица, която ти порази, беше сестрата на моята приятелка, но тя няма да пострада, защото в настоящия момент е в Авалон. Ала, за Бога, умолявам те да ме пуснеш да отида при моята възлюбена, която продължава да ме очаква.
Като чул този разказ, Персевал избухнал в смях и любезно му дал позволение да се оттегли. Рицарят посрещнал решението му с бурна радост и хукнал презглава, защото от възторг изобщо забравил за коня си. Той не се бил отдалечил на повече от два арпана от Персевал, когато нашият рицар се обърнал и видял, че девойките го носят, чувствайки се на върха на щастието.
Тогава той се върнал при коня си, скочил на седлото и понечил да ги настигне, но в мига, в който се озовал на гърба му, пред погледа му вече ги нямало нито девойките, нито рицаря, нито дори коня му, който се намирал току до него.
Изумен от ставащото, той се върнал обратно и си казал, че да ги преследва би било истинско безумие.
Сетне си тръгнал оттам и през целия път бил много замислен за своето положение и често си припомнял за чудесата, които му се били случили. Яздил така целия ден, без да сложи нито залък, нито капка вода в устата си, а с падането на вечерта се наложило да преспи в гората, както впрочем бил сторил и предишната нощ. На сутринта отново потеглил, следвайки пътя, по който случаят го водел. Яздил така от сутринта до вечерта, без да попадне нито на приключение, нито на странноприемница, в която да се подслони. Това много го гнетяло, защото се натъквал единствено на плетища, храсталаци и горички, изпълващи сърцето му с мъка и тъга.
И както си яздел, нещастен и замислен, малко след деветия час, погледнал пред себе си и забелязал едно от най-красивите дървета, което бил виждал някога през живота си. То се намирало на кръстопът, където се събирали четири пътя, край много красив кръст. Като го видял, Персевал се насочил към него и останал там в продължение на много време. Докато го разглеждал внимателно и с любопитство, съгледал в короната му две съвсем голи деца на възраст, както му се сторило, около шест години, които скачали от клон на клон, прегръщали се и си играели.
Нагледал се достатъчно на игрите им, той ги повикал и заклевайки ги в името на Отца, Сина и Светия Дух, ги призовал, ако са Божи творения, да поговорят с него. Тогава едно от децата се спряло, седнало и му казало: