В този миг четирима прислужници влезли и се насочили към покоите на Краля Рибар, който бдял за съхранението на Граала. А той бил толкова стар и немощен, до такава степен покосен от тежката си болест, че не можел да помръдне нито крак, нито ръка. Попитал прислужниците дали рицарят бил дошъл, и те му отвърнали:
— Да, господарю.
— Искам да отида при него — рекъл тогава Брон.
Четиримата лакеи го хванали на ръце и го отнесли в залата, където се намирал внукът му Персевал. Когато го видял да идва, той се изправил, за да го посрещне, и рекъл:
— Сир, много ми е съвестно, че си се подложил на такова изпитание да дойдеш тук заради мен.
А кралят му отвърнал:
— Бих искал да те почета, и по по-добър начин, стига това да ми е по силите.
Сетне седнали върху ложето и разговаряли за много неща, като кралят го попитал откъде е дошъл и къде е спал по пътя.
— Сир — бил отговорът на Персевал, — Господ да ми е на помощ, последната нощ прекарах в гората, която бе за мен твърде калпава странноприемница, защото се чувствах крайно неудобно и се тревожех повече за моя кон, отколкото за себе си.
— Значи не си имал на разположение — рекъл кралят — никое от онези неща, от които наистина си се нуждаел.
Сетне повикал двама от прислугата и ги попитал дали угощението е готово, а те му отвърнали:
— Да, господарю, всеки момент!
И веднага се заели да разполагат трапезите, на които кралят и Персевал седнали да се гощават.
Както седели в очакване да им поднесат първите ястия, те видели в стаята да влиза девойка, разкошно натъкмена, която носела кърпа, вързана около шията, а в ръцете си държала два малки сребърни подноса. Следвал я прислужник, който носел копие, от чийто връх се процедили три капки кръв: двамата влезли в стая, намираща се право пред Персевал.
След тях се появил друг прислужник, който държал в ръцете си съсъда, даден от нашия Господ на Йосиф в тъмницата, и го носел високо над главата си. Когато го видял, кралят сторил поклон и произнесъл думи на покаяние; по същия начин постъпило и цялото дворцово домочадие. Когато го видял, Персевал силно се удивил и искал да зададе някои въпроси, ала се въздържал от страх да не смути или притесни своя гостоприемец.
Много мислил над тези неща през цялата вечер, ала си спомнил за майка си и нейното напътствие да не си позволява многословие и да не разпитва прекалено много за каквото и да било. Ето защо се въздържал да задава въпроси за видяното, и макар че кралят го подтиквал с всевъзможни намеци и подсещания да го попита за тези неща, той не отронил нито дума, пък и на всичко отгоре бил толкова изтерзан от двете предходни нощи, когато трябвало да будува, че едва не заспал на трапезата.
Сетне младежът, който носел Граала, се върнал в стаята, където го бил отнесъл и откъдето след това бил излязъл, а с него — и другият, който носел копието; следвала ги младата госпожица. Персевал отново запазил мълчание и не задал никакъв въпрос. Като разбрал, че младият рицар няма да попита нищо, Кралят Рибар Брон много се натъжил. Тогава наредил да го пренесат пред всички рицари, намерили подслон при него, защото нашият Господ Иисус Христос му бил казал, че няма да бъде изцерен, додето рицар не го попита за какво служи този съсъд: този рицар и щял да бъде най-добрият на света. Впрочем това трябвало да стори самият Персевал и ако се бил сетил да зададе въпроса, кралят щял да бъде излекуван.
Като разбрал, че Персевал се нуждае от сън, Кралят Рибар наредил да вдигнат трапезата и да му приготвят разкошно ложе. Сетне повикал четирима прислужници и обявил, че иска да се оттегли за сън и почивка в своите покои. Взел си сбогом с Персевал, като го помолил да не му се сърди, защото е възрастен човек и няма сили да стои повече. Персевал го успокоил и му пожелал Бог да го пази.
Сетне Кралят Рибар се оттеглил в своите покои, а Персевал останал в залата, замислен за съсъда, който видял да носят с такова достолепие и пред който нисък поклон сторил самият крал, последван от всички присъстващи в двореца. Още повече се дивял на копието, от чийто железен връх се били отронили три капки кръв, и мислел на сутринта, преди да си тръгне, да попита за това слугата от двореца. Дълго мислил над тези неща, ала дошли трима прислужници, които му помогнали да се съблече и го настанили да си легне в разкошно ложе. Озовал се веднъж в постелите, той се почувствал много изморен и спал непробудно до сутринта.