На разсъмване се надигнал, облякъл се и се натъкмил, след което слязъл по стълбите, закрачил из двора, ала така и не видял около себе си нито мъж, нито жена. Върнал се обратно в двореца, но и там не намерил никого. Разстроил се много от всичко това, но поглеждайки пред себе си, видял своите доспехи и ги надянал. Сетне отишъл в конюшнята, която заварил отворена, а вътре открил своя кон, току-що разтрит, обуздан и оседлан.
Като го видял, той много се удивил, скочил бързо на седлото и излязъл от обора, но още с излизането си забелязал, че портата на замъка е отворена. Помислил, че прислужниците са отишли в гората за дърва и други необходими неща. Решил да ги последва и ако намери някой от тях, да го попита каква е символиката на онзи съсъд, на чието тържествено носене бил станал свидетел, защо всички му се кланяли така благоговейно и по силата на какво чудо копието кървяло откъм железния си връх.
Тръгнал той натам и препускал през гората чак до първия час на деня75, ала не срещнал жива душа, с която да поговори, и това го натъжавало много. Продължил още дълго да язди, замислен така дълбоко, че насмалко да падне от коня. По някое време, както препускал, съгледал насред гората млада девойка, при това най-красивата, която човек можел да срещне. Тя горко плачела и изглеждала крайно разстроена. Щом съзряла Персевал, възкликнала с най-пронизителния глас, който била способна да издаде:
— Персевале нещастнико, проклет да си, задето си такъв окаяник, че дано добро да не видиш! Та ти бе в дома на твоя дядо богатия Крал Рибар и видя как пред очите ти шества съсъдът, в който е събрана кръвта на нашия Господ и който се нарича Граал! Видя го на три пъти да преминава пред теб, но така и не се реши да попиташ за него. Знай, че Бог те мрази и е цяло чудо, че не те е наказал със злощастна смърт! Когато чул тези думи, Персевал препуснал по посока на девойката и я помолил в името на Бог да му каже истината за видяното. А тя му рекла:
— Нима не прекара ти нощта в двореца на дядо си Брон, който произхожда от толкова знатен род, и не видя Граалът и други някои светини да шестват пред теб? Да знаеш, че ако бе попитал за какво служи той, твоят дядо — Кралят Рибар — щеше да бъде изцелен от налегналата го болест и да си възвърне здравето; щеше и да се е сбъднало пророчеството, което нашият Господ споделил някога с Йосиф. Ти щеше да се сдобиеш с благодарността на своя дядо и да постигнеш сбъдването на съкровените си копнежи; и най-важното: щеше да си получил за съхранение кръвта на Иисус Христос. След смъртта си щеше да попаднеш сред избраниците, получили заветите на Иисус, и щяха да бъдат развалени вълшебствата и прокобите, тегнещи над британската земя.
Ала аз знам защо се провали ти. Провали се, защото не си нито достатъчно мъдър, нито напълно достоен, нито си извършил толкова ратни подвизи, благодеяния и добрини, колкото е нужно, за да ти бъде поверен Граалът.
Като чул думите на девойката, Персевал изпаднал в голяма почуда и усетил толкова непоносима мъка, че сълзи потекли по бузите му. Тогава казал, че няма да се спре, додето не намери двореца на своя дядо и не го попита за всичко, което девойката споменала пред него.
Сетне се разделил с нея, пожелавайки й Бог да я пази, и тя сторила същото, обляна в сълзи. Персевал препуснал по пътя, който смятал, че ще го отведе в дома на своя дядо Краля Рибар, но за нещастие се бил отдалечил прекалено много оттам. Яздел той, потънал в размисли, в продължение на две нощи и два дена и през цялото време така и не сложил в устата си нищо освен ябълки и горски плодове, които намерил по поляните. И се молел на нашия Господ да му изпраща съвети и напътствия.
Препускал така от сутринта до вечерта, без да се натъкне на някакво приключение, и по някое време съгледал пред себе си една от най-прелестните девойки на света, а редом с нея — един от най-великолепните жребци, които бил виждал. На клон над жребеца пък била окачена главата на елена, която самият той бил отсякъл. Като я видял, Персевал изпитал голяма радост, препуснал в пълен галоп към нея, хванал я и я изтръгнал от дървото, без дума да продума на момичето. А то, съглеждайки стореното, се провикнало, силно разгневено:
— Рицарю, върни главата, тя е на моя сеньор, защото ако я отнесеш, те очаква голям срам и позор!
При тези думи Персевал избухнал в смях и рекъл:
— Госпожице, няма да я върна, защото не виждам никаква причина за това, а точно обратното, ще я дам на дамата, на която съм я обещал.