Докато произнасял тези думи, към него се приближила една силно изплашена сърна, преследвана от неговото гонче, което се носело с всички сили и я хапело по краката. Сърната била толкова изплашена, че потърсила спасение при Персевал и девойката. Като видял своето гонче, Персевал отново изпитал прилив на радост, качил го върху шията на коня си и го погалил много ласкаво. Както го държал, видял да идва рицарят, който го бил отвлякъл. Той, още щом съгледал Персевал, изпаднал в истинска ярост и се провикнал с пълно гърло:
— За Бога, мошенико рицар, в лош за тебе час си решил да отмъкнеш моето гонче!
Като чул тези думи, Персевал ги сметнал за голямо безумие, и рекъл:
— Човече, ти си луд да твърдиш, че е твое, след като ми го открадна по най-долния начин!
Казаното подтикнало рицаря да отправи предизвикателство към Персевал, на което той отвърнал със същото. Двамата се отдалечили един от друг, а после препуснали насреща си с върховно настървение и цялата гора отекнала под стъпките на техните коне. Сблъскали се с такава сила, че никой от тях не успял да се удържи на седлото и да не полети към земята.
И единият, и другият обаче тутакси скочили на крака, оголили мечове и се впуснали в яростна схватка, продължила от пладне до деветия час. Персевал вече бил много изтощен; същото важало и за рицаря. В този миг Персевал усетил прилив на сили и чувство на срам, задето този рицар успява да му устои толкова дълго време, вдигнал меча си и нанесъл такъв удар по щита на противника си, че го разцепил на две около дръжката. Ударът наистина бил много тежък и поразяващ, защото мечът му се стоварил върху шлема, без да успее да го пробие, ала продължил с огромна сила движението си надолу, скъсал повече от сто халкички на плетената ризница, срязал едната шпора и се забил на цели две стъпки в земята.
Като видял исполинската мощ, с която го нападнал Персевал, рицарят бил обзет от голям страх, защото осъзнал, че ако получи още един такъв удар, неминуемо ще бъде убит. Затова тръгнал да отстъпва и извикал, че го моли да го пощади и да не го убива заради всичко, което е сторил. На което Персевал отвърнал:
— Кажи ми тогава защо отвлече моето гонче и кой е онзи рицар, с когото се сражавах, докато ти отвличаше кучето. Искам също да знам познаваш ли старицата, която ме упъти към надгробния паметник.
— Ще ти кажа всичко едно по едно — обещал му рицарят.
— Ако ми кажеш, няма защо да се боиш за живота си — дал му от своя страна дума Персевал.
Тогава рицарят започнал своя разказ така:
— Да знаеш, че онзи, който излезе от гроба, е моят роден брат. Той беше един от най-сърцатите рицари, които човек можеше да срещне, додето една прекрасна фея не се влюби в него заради храбростта му. Пък и той, още щом я съгледа, бе обсебен от такава любов, че почти обезумяваше всеки път, когато беше заедно с нея.
И така, докато в един хубав ден девойката не го попита дали не иска да отиде с нея там, където тя би желала да го заведе. Той, разбира се, й каза, че ще отиде навсякъде, където й е угодно, но само при условие, че няма да изгуби рицарското си звание. Феята му отвърна, че там, където отидат, той ще може да извърши толкова подвизи, колкото никъде другаде, защото всички рицари от двора на крал Артур щели да идват по тези места.
Сетне го отведе в тази гора. Като пристигнали тук, намерили непосредствено до пътеката, която ти видя, преминавайки покрай гроба, една от най-прекрасните ливади на света, слезли и двамата от конете, постлали покривки върху тревата и се гощавали с възможно най-голямо удоволствие. Като привършили с угощението, моят брат легнал да поспи, а когато се наспал на воля, се събудил и отърсвайки се от съня, осъзнал, че се е озовал в един от най-възхитителните замъци на света. Вътре било пълно с рицари, дами и госпожици, готови да му служат. Този замък се намирал непосредствено до гроба, ала оставал невидим за очите на хората: от него и излезе рицарят, когато дойде да се бие с теб. Що се отнася до старицата, която те упъти към гроба, знай, че тя, колчем поиска, се превръща в най-красивата госпожица, която някога си виждал: именно тя е онази, която е издигнала гроба и която отведе брат ми в гората. Бъди сигурен, че всичко, което ти разказах, е самата истина.
Като чул всичко това, Персевал много се зарадвал и казал:
— За Бога, ти ми разказа най-невероятната история, която съм чувал.
Сетне го попитал може ли да му покаже пътя към двореца на богатия Крал Рибар. А рицарят му отвърнал: