— За Бога, не знам този път и никога не съм чувал да разказват за рицар, който да го е открил, макар че съм виждал мнозина да го търсят.
Тогава Персевал го попитал дали знае коя е девойката, която му била дала гончето, а рицарят отвърнал, че, разбира се, я познава много добре:
— Тя е сестрата на феята, в която е влюбен моят брат и която повери на теб своето гонче именно защото е наясно, че сестра й ще те отведе при своя приятел, за да влезеш в двубой с него. И да знаеш, че девойката, която ти повери гончето, много силно мрази своята сестра заради нейния приятел, защото стана обичайно той да опозорява всеки рицар, решил да мине оттук. Госпожицата, която ти даде гончето, добре знае, че ще дойде ден, когато тук ще се появи рицар, който ще отмъсти за другите.
Тогава Персевал го попитал дали се намира далеч от замъка на девойката, а той му отвърнал:
— Ако поемеш по тази пътека, която отива наляво, ще стигнеш привечер до замъка й.
Като чул това, Персевал много се зарадвал и поел по нея. Ала преди това накарал рицаря да му се закълне, че ще отиде като пленник при богатия крал Артур, и той му обещал да изпълни волята му. След това рицарят заминал за двора на крал Артур, комуто се предал от името на Персевал Уелсеца. Кралят на драго сърце го приел и го освободил от пленничеството.
Персевал пък, щом се разделил с рицаря, препуснал в стремителен галоп и яздил така, додето насреща му не се очертал замъкът, в който живеела госпожицата, поверила му своето гонче. Щом го съгледала да се приближава, от прозореца, на който стояла, тя излязла да го посрещне, приветствала го сърдечно и с голяма радост, поканила го да влезе и му рекла:
— Сеньор рицарю, да знаеш, малко остана много да ти се ядосам! Нещо повече, дори и да ми даваха най-голямата скъпоценност на света, пак не бих се лишила от него за толкова дълго време, стига да можех да поправя стореното.
На което Персевал отвърнал:
— Госпожице, знай, че това бе най-доброто, което можех да сторя, и че за моето закъснение има много сериозна причина.
След което се заел да й разкаже за приключенията си от игла до конец така, както се били случили: как старицата му взела гончето и го упътила към гроба, как рицарят, изскочил оттам, влязъл в битка с него, ала Персевал го победил, как онзи се втурнал и изчезнал в подземието под гроба, как другият рицар отнесъл гончето, как той се впуснал да го търси, защото не искал да се върне без него, как го намерил в гората и как го победил в двубой. Разказал й всичко точно така, както се било случило, не пропуснал да спомене и за голямата мъка, която бил преживял след раздялата си с нея.
След като го изслушала, девойката изпитала голяма радост и на драго сърце му простила. Сетне му помогнала да свали доспехите си, отвела го със себе си, държала се с него по възможно най-любезния начин и накрая му казала:
— Понеже си победил човека, когото мразех от цялата си душа и който беше приятел на сестра ми, бих искала от днес да бъда под твоята власт, а ти да станеш господар на този замък и да бъдеш завинаги с мен.
Ала като чул тези думи, Персевал почувствал голяма мъка и се извинил на девойката по възможно най-благоприличния начин, защото нямал никакво желание да остава там. Ето защо й рекъл:
— Госпожице, знай, че както не искам да си тръгна от теб, така съм готов да направя всичко, каквото поискаш от мен, стига да е разумно. Ала докато бях в двора на крал Артур, аз предприех едно начинание и дадох клетва, че няма да прекарам повече от една нощ, където и да се намирам, додето не достигна целта си. Длъжен съм да поставя своя оброк над всичко друго.
През онези времена било обичайно човек да предпочете да му отрежат главата, отколкото да престъпи своята клетва. Като чула обяснението му, девойката казала:
— Сеньор, ако някой иска от теб да се откажеш от клетвата си, това означава, че този човек изобщо не те обича. Ето защо не бих посмяла нито да настоявам, нито да те моля за нещо, което е в противоречие с казаното от теб. Единственото, което искам, е, ако Бог ти помогне да осъществиш начинанието си, да се върнеш след това при мен.
— Госпожице — отвърнал й Персевал, — няма нужда да ме молиш за това, тъй като нямам друго по-съкровено желание — стига Бог да ми позволи да постигна целта си, — освен да бъда с теб, колкото ми душа иска.
Сетне Персевал се сбогувал с нея и поискал да му донесат доспехите. Разтревожена, тя го попитала:
— Сеньор, за Бога, какво е това, което си тръгнал да правиш? Няма ли да останеш поне тази нощ с мен?